Преустройството на комплекс "България" е неуважение към миналото

Сградата на комплекс "България" е един от много ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 1930-те години. Частното "Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество", което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъществували на пазарен принцип. Сградата е ценна по редица причини Изключително прецизно разработени са и интериорите – стълбището в зимната градина е съвършена скулптурна композиция от конвексни и конкавни извивки, отвеждаща до галерията под отваряемия оберлихт, а употребяваните облицовъчни материали в отделните зали на хотела и концертната част са старателно описани в проекта от самите архитекти. При строежа на сградата са употребявани някои нови и рядко срещани у нас технологии като падащите в сутерена витрини на ресторанта и отваряемият оберлихт над зимната градина, които са своеобразни и добре запазени към момента артефакти, свидетелстващи за високото техническо развитие на България от времето между двете световни войни. Главната фасада откъм бул. "Цар Освободител" (зад която се помещава хотелската част) е лаконична и строга, но добре премерена и перфектно пропорционирана, мислена така, че да бъде в съзвучие с по-раншната сграда на Чиновническото дружество на ъгъла с ул. "Георги Бенковски". Последните два автентични етажа от хотела са вдадени навътре, като съвсем дискретно изявен е обемът над входа – деликатна разработка, която днес много ясно може да се отбележи при наблюдение от северния тротоар на булеварда и от градината източно от Царския дворец. Всяко надстрояване би нарушило пропорциите и би унищожило това деликатно и добре премислено решение на архитектите. През годините след 1944 г. комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена от концертна зала) поради което автентичността на част от вътрешните пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а пространствените връзки са изгубени. За щастие, с доста малко промени (добавената витрина на входа и подменените горни неподвижни витрини на ресторанта) фасадата на сградата е със запазена автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 30-те години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните ни ценности. Запазването на оригинала е уважение към миналото ни Имайки предвид тези факти, членовете на екипа "Български архитектурен модернизъм" вярваме, че познаването на историята в нейния най-автентичен вид е изключително важно за развитието на българската култура. Културно-историческото наследство носи своята материална и нематериална памет, а наследството на модернизма – за спомена от годините на безпрецедентно за България дарителство както за социални, така и за културни каузи. В същото време архитектурата – особено образците в стилистиката на модернизма – е изкуство, което работи в абсолютен смисъл – от целия обем на сградата до неговите най-малки детайли. Иначе казано – сградите са ценни както с обемите си, така и с дизайна на подовите мозайки или дръжките на вратите. Архитектите са ги проектирали с ясното съзнание, че всеки елемент от сградата е важен и той неслучайно е направен по съответния начин. Убедени сме, че са неуместни всякакви промени в екстериора (и интериорите) на сградата и в частност на главната фасада откъм бул. "Цар Освободител", които не са зададени в оригиналния проект и замисъл на архитектите, създали сградата. Запазването на оригиналния вид на сградата е начинът, по който можем да покажем уважението към нашето минало, към уникалността и спецификата на българската култура, към нашите предци, на които дължим възможността днес да имаме това, което имаме. Опазването на културното наследство днес е морално задължение на всеки собственик на ценен архитектурен обект. Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс "България", е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство. Категорични сме, че проектът за надстрояване на хотелската част на комплекс "България" е неуместно посегателство върху българската култура и трябва да бъде преработен, за да бъдат запазени максимално силуетът, пропорциите и оформлението на екстериора (и интериора) на сградата така, както са предвидени от оригиналния проект на арх. Иван Данчов и арх. Станчо Белковски. Апелираме собствениците на сградата да преосмислят идеите си и да ги съобразят със стойността на сградата като ценен обект на културно наследство. Това би било достойна постъпка, показваща уважение към българската история. Като експерти в областта сме склонни да предоставим и експертна оценка и мнение за конкретните идеи напълно безвъзмездно. *Становище на "Български архитектурен модернизъм", създаден от изкуствоведа Васил Макаринов и на журналиста Теодор Караколев

Прочети цялата публикация