Екопотести срещу ограниченото обжалване на екооценките и поскъпващите съдебни такси

Природозащитни организации призоваха президента да наложи вето върху приетите окончателно в четвъртък от парламента поправки в Закона за опазване на околната среда, ограничаващи правото на обжалване на екооценките на инвестиционните проекти, както и промените в  Административно-процесуалния кодекс, обвързващи съдебните такси с размера на инвестиционното предложение, което означава драстичното им покачване. Представители на екокоалицията "За да остане природа в България" обявиха, че ще сезират за казуса всички европейски институции и ще има сериозни протестни действия заради промените, които бяха прокарани само за няколко седмици. Така вече оценките за въздействие върху околната среда ще могат да се обжалват само прид първоинстанционен съд, а обвързването на съдебните такси по жалбите с размера на инвестиционното предложение, означава увеличение до 1800 пъти. Това според природозащитниците представлява орязване на достъпа до правосъдие на бизнеса и гражданите и намаляване на възможностите за опазване на човешкия живот, здравето и природата. "Двата законопроекта представляват драстично отстъпление от демократичните практики и са ясно насочени срещу гражданското общество на страната. Те връщат България значимо назад в нейното развитие и я ориентират в посока, различна от целите на Европейския съюз", заявяват от екокоалицията. Според тях, промените директно помагат на новия вариант на автомагистрала "Струма“, който унищожава Кресненското дефиле, изграждането на каскадата "Горна Арда", удълбочаването на река Дунав, строителството на АЕЦ "Белене“, разширението на открити рудници, строителството на екарисажи, всякакво строителство около Рилския манастир и като цяло улесняват застрояването на планините и Черноморието, срещу което се обявяват над 70% от българските граждани, според социологическите проучвания, смятат от "За да остане природа...".   Организацията посочва, че административни дела на една инстанция няма в нито една страна членка на  Европейския съюз. В редица държави такива дела се водят дори на три и четири инстанции. Орхуската конвенция изрично постановява нуждата от гарантиране на достъпа до правосъдие, заявяват от екокоалицията. "Директивата за Оценка за въздействие върху околната среда на Европейския съюз също категорично забранява това право да бъде ограничавано. По нашите земи двуинстанционното съдебно производство е въведено през 1868 година от султан Абдул Азис и отстъпването от това достижение е връщане с век и половина назад", пише в тяхната позиция.   Промените означават занижен контрол върху решения на изпълнителната власт, към която много от българските граждани нямат достатъчно доверие и данните за обществените нагласи сочат, че най-сериозната заплаха за правовата държава произтича от липсата на законност в действията на самото правителство. Сега то ще определя кои проекти да минават по "бързата процедура", което е предпоставка за още по-сериозни корупционни практики, смятат от "За да остане природа...".   Според организацията, в предложенията липса и  правна логика, тъй като по-малките проекти ще подлежат на пълен съдебен контрол, а по-мащабните – на по-слабия едноинстанционен. "Изложените мотиви са свързани с ускорение на инвестиционния процес и изпълнение на проекти, но подходът всъщност означава, че не е важно как се харчат едни пари, а е важно да се похарчат бързо", предупреждават природозащитниците.   Те също така настояват Народното събрание да реформира така административното правосъдие, че да се гарантира бърз и ефективен процес за всички, а не да приема закони, които водят до отказ от правосъдие. Равенството пред съда и достъпът до правосъдие са демократични и европейски ценности, от които България не трябва да отстъпва, заявяват от "За да остане природа в България“. "Всички промени в законите са единен процес, който цели лишаването на гражданите от правата им", коментира Тома Белев. Катерина Раковска от Глобалния екофонд WWF заяви, че тези поправки не ускоряват правосъдието, а ги премахват. От коалицията дадоха данни за обжалваните актове в съда по Закона за опазване на околната среда и на Закона за биологичното разнообразие за периода 2014 - 2016 г. Според тях средно годишно се издават 14 000 акта по двата закона, като се обжалват два на 1000 акта.

Прочети цялата публикация