Снежина Мечева: Българските училища зад граница се разрастват

Асоциацията на българските училища в чужбина сезира Европейския парламент с петиция, в която се настоява за издигане на статута на българския език и за въвеждането му като матуритетен в страните от общността. Документът засега е "замразен" заради правилото проблемите, свързани с образованието, да бъдат обект на двустранни договорености, но българските евродепутати са много активни и провеждат акции в собствените си фракции предложението за замразяването да не бъде гласувано и петицията отново да бъде отворена - това съобщи в предаването "Събота 150" Снежина Мечева, говорител на асоциацията. Делото по издигането на статута на българския език трябва да стане много масово, на всички нива, подчерта тя:

Засега МОН индикира, че е готово в Съвета на министрите да работи много усилено в тази посока. Именно там министър Вълчев да настоява т.нар. малки езици, не само нашият, но и страни в подобна ситуация - да апелират техните езици да бъдат равнопоставени с френския, английския, италиански, испански и други, за да имат равни права нашите деца на територията на ЕС.

Искам да апелирам към цялото наше общество: издигането на статута на българския език в ЕС трябва да бъде една общонационална кауза, която да ни обедини. Нали непрекъснато търсим каузи, които да ни обединят. Нека всички да подемем това присърце, защото това ще бъде израз на уважение към езика, към историята, към нацията ни и към страната ни. Това е нещо, от което ще се възползваме всички. Ако тази петиция извоюва такъв по-висок статут на българския език, в нашите училища децата ще могат да държат съответните страни матури, които да им дават предимство при кандидатстване във висши учебни заведения, при наемане на работа - нещо, което нашите колеги в САЩ постигнаха.

От 30 години в Лондон и съм свидетел през какво е минало развитието на българското училище в чужбина, разказа Мечева:

Повече от 20 години не сме били подпомагани от никого. По цял свят се създаде една мрежа от училища и тази мрежа бе създадена от общността без никаква подкрепа от държавата - нито финансова, нито морална. Трудностите бяха много големи. Това наложи да се обединим, в 2007-а година различните директори на училища и преподаватели да създадем нашата асоциация, защото искахме да ни видят и да ни чуят, да се обърнат към нас не с гръб, а с лице. И това се случи. Само една година след създаването на асоциацията беше въведена програмата "Роден език и култура зад граница", чрез която програма за първи път частично бяха финансирани българските училища в чужбина, но това не бе достатъчно.

Д въвеждането на постановление 334 на Министерския съвет частично започнаха да се съфинансират българските училища зад граница, припомни Снежина Мечева:

Повтарям, частично, защото в една голяма част са българските общности и българските училища в чужбина дофинансират своята издръжка, но действително след въвеждането на постановление 334 на МС, броят на училищата започна да се разраства.

Ние държим тези български семейства, тези български деца да продължат да бъдат българи. Ако има училища, има ги заради семействата, които искат децата им да бъдат българи - да могат да разговарят с баби, дядовци и роднини на български. И един ден да имат шанс да се върнат в България, владейки езика.

Още по темата ще научите в звуковия файл.

Прочети цялата публикация