Новият антикорупционен закон ще се справи ли с подкупите

Думите на заместник-министър Евгени Стоянов при представянето на проекта за антикорупционен закон, че целта на закона не е да търси възмездие, а да възстанови справедливостта, звучат объркващо, защото двете понятия са логически свързани.

Според мен, целта на подобен закон трябва да бъде ясна и проста. Хващане и наказване на корумпираните. Справедливостта е понятие, с което се занимава само съда. Не може да очакваме тази комисия да бъде панацеята, която ще реши въпроса, особено когато тя се излъчва по начина, по който е предвидено в закона.

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ бившият председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 40-ото Народно събрание Минчо Спасов

Този закон би бил много по-интересен, ако имаше една съвсем малка промяна в него. Например, че този орган се избира не от Народното събрание, а от президента. Това щеше да обърне закона с главата надолу и нямаше да бъде приет в парламента, но щеше да бъде интересен, а и може би ефективен. В сегашния си вид, при условие че Комисията се излъчва от парламента, разследващите ще бъдат излъчвани от разследваните, което е абсоруд. Ние  сме изправени пред една приказка от рода на Барон Мюнхаузен, който бил потънал в блатото, както ние сме потънали в блатото на корупицята, хванал се за косата и героично се извадил оттам.

Спасов коментира, че законът обединява вече съществуващи структори и припомни излъчените от парламент ръководители на съответните институции:

Господин Златанов – на Комисията за конфликт на интереси. Помните всички „тефтерчето“. Този човек вече е осъден.

Другият, излъчен от същото парламентарно мнозинство –  г-н Пламен Георгиев, отговаря за Комисията за конфискуване на имуществото. По случайност същият е прокурорът, който затри доказателствата по делото „Мишо бирата“.

Според експерта, кадруването в органа не би увеличило президентската власт:

В случая не става дума за власт, защото този орган няма да може да наказва, да санкционира и прочее. Той ще може да сезира. Той ще може да извършва някакво неависимо разследване. Това не е власт в същинския смисъл на думата.

Спасов коментира, че  според данните на „Трансперънси интернешнъл“ управлението на ГЕРБ е най-корумпираното на прехода и не му подхожда да се гордее с антикорупционен закон:

Например мога да ви кажа от тези данни, събрани от международните изследвания, че ако индексът на корупция в България по времето на Костов е бил 1, по времето на царя спада до 0,4, при Станишев 1,3, при Борисов 1,8 и нагоре.

Спасов е убеден, че хората се страхуват да подават сигнали, защото от МВР изтича информация „като от сито“ към престъпния свят.  Според него темата с наличието или отсъствието на възможност за подаване на анонимни сигнали към антикорупционния орган е „буря в чаша с вода“, ако прокуратурата не е на мястото си и доказателствата по делата изчезват и допълни:

Технологията на този законопроект не съдържа юридически смислени неща. Например, там като корупция се посочва същия законов текст, какъвто се съдържа в Наказателния кодекс, член 182, "длъжностното престъпление". Има пълно приповтаряне, тоест по административен път ще се разследва едно престъпление. Знаете народната поговорка: "Много баби, хилаво дете". Това е едно размиване на отговорности. Единият орган  ще каже: "Ами това не е за мене,  това е за другия". Прокурорът пък ще каже: "Не. Това не ми е дошло от Комисията. Те за какво получават заплати?" За мен целта, доказана вече чрез тефтерчето на Златанов и чрез другите примери, които имаме в настоящия ни политически живот е, че този орган ще бъде консолидиран, за да дисциплинира самите депутати, да могат управляващите да ги държат на мушка, да ги натискат при определени гласувания.

Бившият главен секретар на МВР ген.  Валентин Петров оцени проектозакона като „отново един популистки подход за решаване на някаква конюнктура в момента и прах в очите на хората, че нещо се прави“. Според него новият закон няма да се справи с корупцията:

Защо всичко това е небоходимо? В момента съществуват достатъчно много институции и контролни органи, които са ангажирани именно с това и те са съгласно законите, с които са изградени тези институции. Те са призвани точно с това да се движат. Едва ли това ще е нещо ново, което ще работи по-добре. Ами аз не съм убеден.

Смятам, че логиката на тези хора е точно обратната - като съберат цялата информация, няма да могат отделните институции да вършват независими проверки и всичко ще бъде под контрол случайно да не изпуснем някой наш човек да бъде хванат в крачка. Това е логиката и времето го показа. Спомнете си с каква аплаузи създадоха навремето БОРКОР... Какъв е резултатът от БОРКОР? Една администрация, безумна, безсмислена, която нищо не е свършила през тези години. Аз поне не знам какъв е резултатът от тяхната работа, а са похарчили един куп пари.

В държавата има близо 100 контролни органи, които контролират абсолютно, а ние ще направим 101-вият, коментира Петров, според когото пътят трябва да е в утвърждаването на незамисимостта на съществуващите инститиции:

Пътят е съвършено различен и тук трябва да има една абсолютно независима институция, която да извършва тези проверки. Такава институция е Прокуратурата, която в последните години не показва кой знае каква независимост. Оттам натам неависимата институция е полицията, независимата институция е Сметната палата, независимата институция е НАП, но тогава, когато гледаме тези назначения как, видите ли, Делян Пеевски ще управлява ДАНС и нещата ще светнат и всичко ще бъде както трябва, всичко изначално просто е провалено.

Прочети цялата публикация