БНР | 02.08.2017 12:24:13 | 70

М. Донкова: Когато имаме добри училища за всички малки ученици, няма да имаме проблем с приема


Новите правила за прием в първи клас ще намалят хаоса с една степен.  Проблемите с приема обаче възникват, защото в определени училища има повече желаещи, отколкото места. Тези проблеми не съществуват в 260 от 264 общини в България. Тоест, проблемът, за който Министерството взема решение и дава пресконференции касае много малко на брой училища и населени места.  Логично възниква въпросът защо МОН се занимава с него, още повече, че в Закона за училищното образование пише, че това е работа на общините. Общините имат за задача да въвеждат такива правила или да не ги въвеждат според това дали имат такива случаи или нямат такива случаи.

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ - Мария Донкова от фондация „Пайдея“. Според нея проблемът е възникнал основно в София, тъй като Столична община е прие наредбала, която следва стандарт, издаден от МОН

Общините ги преписаха тези критерии и в тези общини, в които има проблем с приема в първи клас, те не заработиха. Вместо Министерството на образованието да отмени изцяло желанието си да определя критерии и да спази закона, като остави на общините те да решават какви са критериите, защото това е въпрос и на общинска политика, Министерството сега се опитва да реши проблема на Столична община. Цялото това нещо би трябвало да се смята за загуба на време и лошо управление. Министерството има по-важни задачи да решава и да не се занимава изобщо с него. Просто да поправи наредбата, да махне от нея всякакви критерии и да спази закона.

Същественият проблем не е как да става приемът а защо има „добри“ и „недобри“ училища за малки ученици, категорична е Донкова:

Проблем с приема има, защото много деца искат да отидат в малко на брой училища. Когато имаме добри училища за всички малки ученици, няма да имаме този проблем!

Принципът, който в момента въвеждат и скрепяват с национална наредба, за да решат местен проблем, е много по-скоро много силно ограничаващ свободата на родителите и предполагам, че просто ще се усъвършенстват в нарушенията и създаването на фалшиви документи, особено амбициозните от тях.

Според нея критерият за уседналост е опит на Столичната община, освен да реши проблема с приема, да прокара и собствената си политика.

Постоянният адрес дава 5 точки, настоящият адрес дава 2 точки. Тоест хората, които имат постоянен и настоящ адрес на едно и също настоящо място веднага стават със 7 точки. Тоест, Столична община, чрез тези критерии, които е написала и които МОН преподписва всъщност одобрява, защото МОН е одобрил проекта за наредба на Столична община, тя си прокарва своята политика да се опита да си оправи адресната регистрация на хората с малки деца. Това са икономически активни хора. Тя използва възможността, която ѝ дава фактът, че има по-добри училища с повече кандидати, за да си прокара собствена общинска политика, която няма общо с образованието на децата.


Бившият министър на образованието проф. Тодор Танев оцени предложението за тригодишна уседналост като „силен критерий“, но подчерта, че той не е единствен. Страната и хората са „шарени“ и е необходима „по-голяма гъвкавост“, когато се прилагат критерии, убеден е той. С промяната „не се връщаме назад, но не отиваме напред“, смята Танев, който изтъкна, че повечето родители в София са уседнали:

Освен критерият уседналост, трябва да се сложат и други критерии, на които не е дадено в момента място и не е работа единствено и само на Министерството, на което работата му е да осреднява нещата, а тук говорим за дисперсия - да се имат предвид различни критерии. Това вече наистина общината или общините трябва да поемат съдружно и те отговорността за по-точни критерии.

Проблемът се прехвърля отново от болната глава върху здравата. Забележете, че в България най-лесно се критикува Министерството. Всички мислят, че там е закопана томахавката, но това се прави от българския нихилизъм или може би от нещо като невежество. Чухте добре министърът колко беше спокоен и колко много в думите му имаше загриженост и как се основаваше върху различни практики, които те са изследвани от години и са ги имали предвид. Има някакви граници за едно министерство да се справя с нещата, ако не му бъде помогнато.


Прочети цялата публикация