Опасната игра на Тръмп с Иран

Напрежението между Иран и САЩ бързо се засилва. През уикенда ирански и американски бойни кораби имаха пореден "сблъсък в сянка" в Персийския залив. Миналата седмица Конгресът наложи допълнителни санкции на отделни личности и компании, свързани с балистично-ракетната програма на Иран и с подкрепата за тероризма. В отговор Иран пробно изстреля ракета в космоса. Сили, подкрепяни от Вашингтон и Техеран, продължават да водят "войни с посредници" в Близкия изток - от Сирия до Йемен. Има обаче една сфера, в която напрежението между Иран и Запада отслабна: ядрената програма на Техеран. Досега Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в седем поредни доклада констатира, че Иран е изпълнил задълженията си по споразумението. Американските партньори в преговорите - ЕС, Русия и Китай, също потвърждават, че Иран го спазва. Същото на два пъти направи и самото правителство на Тръмп. Но Тръмп иска да се откаже от споразумението, независимо дали Иран продължава да спазва условията на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД). Той потвърди с неохота, че Иран спазва споразумението. Миналата седмица "Ню Йорк таймс" съобщи, че той е казал на своите съветници да намерят основание за измъкване от многостранното споразумение. Ако Тръмп продължи този курс, действията му почти гарантират ескалация на враждебността с Техеран. Това може да принуди иранското ръководство да сметне, че ядрените оръжия са жизнено необходими за неговото оцеляване. Това е точно същата ситуация, пред която САЩ сега се изправят със Северна Корея и която практически държи цяла Източна Азия за заложник със своя ядрен арсенал. Поразително е сходството между ходовете на Тръмп през 2017 г. по отношение на постигнатото от Барак Обама споразумение с Иран, и реакцията на Джордж Буш през 2001 г. на рамковото споразумение със Северна Корея, подписано от Бил Клинтън. Тогава, както и сега, начинаещ президент бе пълен с решимост да очертае нов курс във външната политика, която да го отличи от неговия предшественик. Тогава, както и сега, Буш нареди цялостна ревизия на севернокорейското досие. Правителството на Буш твърдеше, че разполага с доказателства за тайна програма за обогатяване на уран, което би било нарушение на споразумението. Вместо да изгради международна коалиция, която да принуди Пхенян стриктно да спазва условията на рамковото споразумение, правителството на Буш предпочете да изостави дипломацията. През 2005 г., разбирайки, че Пхенян се е приближил към създаване на ядрено оръжие, Буш се опита да преговаря за по-обхватно споразумение за разоръжаване, но вече беше твърде късно. Вероятно като видя какво се случи с Ирак на Саддам Хюсеин, ръководството на Северна Корея реши, че трябва да се сдобие с ядрено оръжие като гаранция за своето оцеляване. Година по-късно Пхенян направи първи опит със своето оръжие. За разлика от Северна Корея през 2001 г., почти няма съмнение, че Иран спазва условията на споразумението да пренасочи ядрената си програма за мирни цели в замяна на отменяне на санкциите, свързани с нея. Цитираният по-горе СВПД предвижда строг инспекционен режим от МААЕ, който да гарантира, че Иран няма да предприема действия към разработване и създаване на ядрено взривно устройство, и забранява на Иран да се стреми към ядрено оръжие. Макар че никое споразумение за контрол над въоръженията не е без недостатъци, въпросът, който Тръмп трябва да зададе, е: какви са алтернативите? Без ядреното споразумение Вашингтон и неговите съюзници биха имали по-ограничен достъп и по-малко спирачки върху ядрената програма на Техеран. Докато Иран спазва задълженията си по СВПД, всякакви действия на САЩ, подкопаващи собствените му задължения по споразумението, ще бъдат оценени от международната общност като необясними капризи. Това би подкопало способността на бъдещи правителства на САЩ да водят надеждни преговори както с приятели, така и с противници, поради опасения, че Вашингтон може да се отметне от поетите ангажименти при смяна на президентите в Белия дом. Това е в рязък контраст с подхода на Барак Обама да ангажира Иран на двустранна и многостранна основа и да има съюзници в Европа и Азия, действащи в съгласие с Вашингтон, когато става дума за санкции и преговори. Европа е много по-настроена за запазване на споразумението с Иран. Затова непримиримостта на Тръмп може да причини непоправима вреда на трансатлантическите отношения. Ако Иран си направи същите изводи, както Северна Корея - че целта на Вашингтон не е да ограничи неговата ядрена програма, а да се отметне от ядреното споразумение като претекст за смяна на режима, Техеран може да сметне ядреното оръжие като възпиращо средство, както Пхенян направи преди десетина години. Това може да постави правителството на Тръмп в положение (което може да бъде избегнато) да предприеме военни удари, които да вкарат Америка в нова близкоизточна война. Тръмп неведнъж е казвал, че е против нахлуването в Ирак, макар че някои негови предизборни изказвания сочеха обратното. Въпреки това той нарече тази война "дестабилизираща за Близкия изток" и каза, че САЩ "трябва да се откажат от стремежа да свалят чуждестранни режими, за които не знаем нищо". Тръмп трябва да следва собствения си съвет. За зла ирония, президентството на Тръмп може да тръгне по същия път, по който мина човекът, често осмиван от него - Джордж Буш син: президент, който произведе една криза, разпали един безкраен конфликт и подкопа престижа на Америка по света. Има достатъчно неотложни въпроси, заради които президентът да си загуби съня. Ето само някои: "Ислямска държава", Сирия, дрънкането на оръжие от Северна Корея, китайската експанзия в Южнокитайско море, руската намеса в Източна Европа и балтийските държави. Правителството на Тръмп не бива да посяга на споразумението с Иран. То трябва да си направи правилните изводи от историята и да работи в подкрепа на споразумението, вместо за подкопаването му. По БТА

Прочети цялата публикация