БНР | 04.08.2017 10:51:18 | 126

Л. Кючуков: Председателство на Съвета на ЕС отваря възможност България отново да бъде сериозен фактор на Балканите


Безспорно предстоящото председателство на Съвета на ЕС придава нова политическа тежест на България, включително и в региона, и отваря възможности, отбеляза в ефира на „Хоризонт“ директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в коментар на перспективите страната ни да се превърне в политически лидер сред държавите от Балканския полуостров:

Отваря възможности преди всичко България отново да се превърне във фактор. Аз дори не бих говорил за лидер, а за сериозен фактор на Балканите – да възстанови своите позиции, защото в последните 6-7 години България като че ли се беше дезинтересирала и абдикирала до голяма степен от процесите в региона.

Надявам се, че сегашните възможности, както и сегашните събития и интересът към региона от страна на геополитически фактори, отново могат да помогнат на България да формулира свои политики, да аргументира подходи от там нататък да се превърне действително във фактор, подчерта анализаторът, допълвайки:

Като се има предвид, че за да се провеждат политики това означава, че техният хоризонт трябва да бъде след 30 юни 2018-та – тоест той да не приключва с приключването и на нашето председателство.

Иван Николов, който е директор на Културно информационния център на българите в Босилеград и също се включи в разговора, коментира, че подписаният в началото на месеца договор за добросъседство с Македония дава надежда, че: И проблемът със Западните покрайнини може да бъде решен, като неделима част от общия процес на стабилизация и трайното омиротворяване на Западните Балкани.

В коментар на перспективите на държавите от Западните Балкани за присъединяване към ЕС Любомир Кючуков отбеляза, че всички страни са заявили ясно и еднозначно намеренията си за евроатлантическа интеграция , което предполага и много сериозни усилия за покриване на необходимите критерии. Във връзка с това обаче Кючуков припомни:

За съжаление, за немалък период от време самият Европейски съюз като че ли се беше дезинтересирал от събитията в региона. Самото обстоятелство, че в началото на своя мандат Юнкер заяви, че до 2015-та година няма да има разширяване на Европейския съюз не носеше изненада от гледна точка на времевите си параметри, но то имаше силен демотивиращ ефект върху региона като цяло и най-вече върху обществата в него.

Анализаторът очерта и ролята, която според него би трябвало  да играе България в процесите на сближаване на страните от Западните Балкани с Евросъюза:

Аз бих казал, че първото, което трябва да се направи и което включително е и един от ангажиментите, които, според мен, България като председател на Съвета на Европейския съюз би могла да поеме, е в рамките на това председателство да се изработи една ясна пътна карта с достижимото приемане на страните от Западните Балкани в Европейския съзю. Тук не говорим за бързо, а говорим за ясна перспектива, защото с избледняването на европейската перспектива се загубиха много важни баланси в Западните Балкани. С утвърждаване на своята първа държавност редица страни от региона, като например Република Македония, Босна и Херцеговина, Косово, неминуемо бяха изправени пред нарастването на силни националистически тенденции и това е логично и обективно дотолкова, доколкото те трябваше да градят граници и да утвърждават суверенитет. Преспективата за членство в Европейския съюз, тоест за сваляне на граници и за отдаване на суверенитет балансираше тези процеси. С изчезване на видимата перспектива за членство, на преден план излязоха национализмите, които вече създават определени рискове за стабилността на региона.

Иван Николов, който също подкрепи тази теза, изтъкна:

Да, европейска перспектива трябва да има. Иначе се връщаме в миналото, така че в този смисъл трябва да видиме дали страните от Западните Балкани са готови да платят цената на европейската си интеграция и дали са готови да изпълняват европейските критерии. Наблюдавайки вътрешните процеси в страната (Сърбия - бел. ред.) в последните няколко месеца, леко съм обезпокоен от това, че на фона на дипломатически изказвания на високо ниво за готовността на Република Сърбия и за членство в Европейския съюз, на местно ниво текат едни процеси, които ме карат да се съмнявам в това нещо. Именно този процес, който се завихри в Македония се надявам да бъде достатъчно окуражителен и за Република Сърбия, поне за проевропейски ориентираните сили, които виждат бъдещето на държавата си в Европейския съюз.

Като изтъкна, че от развитието на региона зависи сигурността на Европа, Любомир Кючуков подчерта, че е необходимо ЕС да оформи по-ясна и дългосрочна визия за своята роля и място в региона. Във връзка с това анализаторът припомни, че Балканите фокусират интересите и влиянията на всички геополитически фактори, а и икономически фактори, сред които наблюдателите обикновено отдават най-голямо внимание на Русия и САЩ, но икономическото (напр. на Китай) или религиозното (напр. на Турция или Саудитска Арабия) в региона не бива да се пренебрегва. 


Цялото интервю на Лъчезар Цветков с Любомир Кючуков и Иван Николов може да чуете от звуковия файл.


Прочети цялата публикация