Още за новия законопроект за борба с прането на пари

Ефективността на борбата с прането на пари е на много ниско равнище в целия Европейски съюз, отбеляза в ефира на "Хоризонт" Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията. Едва около 18 милиона лева е стойността на конфискувани у нас незаконно придобити имущества за миналата година, посочи още Русев, който коментира новия проектозакон в тази сфера, който беше одобрен на последното заседание на кабинета. След като беше приета изцяло нова директива на Европейския съюз, правителството предложи нов законопроект срещу прането на пари. Атанас Русев подчерта, че текстовете са насочени предимно в областта на превенцията и противодействието, като обясни:Логиката тук следва логиката на европейския законодател  - там също беше написана и цяла нова директива, така че у нас по същия начин - във връзка с промяната на логиката на самия закон, законотворците решиха, че по-добрият вариант е да се изпише изцяло нов закон вместо да се преправя стария.Тук може би е добре да уточним, когато говорим за този закон, какво точно включва  - не става въпрос за закон, който урегулира разследването на пране на пари, това е по-скоро закон, който регулира превенцията и противодействието. В този смисъл той въвежда някакви административни изисквания към близо 30 категории различни институции и професионални лица да подават информация към ДАНС за съмнителни операции и сделки.Това, което е ново в новия закон е, че за първи път във връзка с изискванията на новата директива се поставя много голям акцент върху оценка на риска, подчерта Русев, като поясни:Тоест, когато тези задължени лица тръгват да подават такава информация към ДАНС, те са задължени да направят комплексна оценка на риска за дадена операция на клиента  - във връзка със степента на риска, който представляват конкретните операции и там вече се са въведени комплексна оценка, опростена комплексна оценка и разширена комплексна оценка.Това, което най-много се коментираше беше разширяването на кръга на лицата които са отговорни по закона, подчерта още експертът, допълвайки:  Това по-скоро е свързано с така наречените "политически значими лица", тоест там се разширява кръга докато в предишния закон се предполагаше да се правят такива проверки конкретно на, да речем, министър-председател, президент, министри, заместник-министри, висши магистрати, сега новия законът разширява кръга до  - първо, близкият семеен кръг и също така търговски партньори. Добро или лошо е това? Така или иначе това е една от мерките, която е предвидена в директивата и тя предполага борба с корупцията, допълни Русев.

Запитан има ли предвидени гаранции в закона, че с него няма да се злоупотребява, анализаторът коментира:В крайна сметка да, подлежи на парламентарен контрол - не бива да забравяме, че има  парламентарна комисия, която отговаря за контрола върху ДАНС и информацията, която събират те.
Този въпрос винаги ще стои. Този въпрос ще стои и когато тръгне да се одобрява новият антикорупционен орган. Няма как да има 100 процентова гаранция. Гаранцията е в баланса, разпределението на отговорностите между властите. 
ДАНС и председателят на ДАНС е този, който отговаря за приемането и в последствие за привеждането в сила на новия закон, а председателят на ДАНС отговаря пред министър-председателя  - тоест, той веднъж отговаря пред министър-председателя, веднъж отговаря пред Парламента и пред специализираната комисия, така че не е като да няма предвидени механизми. Въпросът е те да сработят. А да речем, в парламентарната комисия са представени всички парламентарни партии в крайна сметка.

Докато има обществен натиск върху тези институции да си вършат работата, да бъдат прозрачни, да бъдат отговорни, тогава ще има и отговорно поведение от тяхна страна..... Ако има налице добър анализ на риска, ще помогне да се отсее съответно кръга от сигнали и информация, която впоследствие ще се анализира, обобщи анализаторът.
Цялото интервю на Силвия Великова с Атанас Русев за новия законопроект за борба с прането на пари чуйте от звуковия файл.

Прочети цялата публикация