Икономическите задачи на следващото германско правителство

Вялата кампания преди парламентарните избори в Германия се е насочила към последната права. Ако продължи както и досега, най-вероятно ще станем свидетели на инертна заключителна фаза, лишена от каквото и да било напрежение. Който следи дебатите, може лесно да остане с впечатление, че нещата в Германия се случват от само себе си - на следващата правителство в крайна сметка няма да му се налага да взема големи решения и с няколко малки корекции всичко ще продължи както досега. Това обаче едва ли ще бъде достатъчно. Дори обозримото бъдеще крие множество предизвикателства и рискове от гледна точка на икономическата политика. Ето пет въпроса, с които следващото правителство ще трябва да се заеме. 1. Правилно дозирани инвестиции Германската социалдемократическа партия (ГСДП) има право - спрямо размера на икономиката си Германия харчи много малко за държавни инвестиции. Сравнение с другите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че за строителство и поддръжка на обществени съоръжения Берлин харчи по-малко от Австрия и Швейцария и много по-малко от Франция или скандинавските страни. Попадаме в същата група като по-бедни държави като Мексико или европейските страни в криза. Германия е здраво заседнала в режим на продължителна криза. Въпреки изобилните държавни приходи инвестиционните разходи са толкова ниски, че се класираме до страни като Италия, Португалия, Ирландия и Испания - държави, на които заради финансовата криза се налага силно да пестят, но които отчасти са инвестирали значително през предходните години. В Германия инфраструктурата все пак остарява - пътища, училища, информационни мрежи - могат да са по-добри и трябва да са по-добри. След обединението през 90-те години държавата инвестира големи суми, но оттогава разходите силно са намалели. За съжаление в момента голяма инфраструктурна програма изобщо не е съвместима с конюнктурното положение. 2. Охлаждане на икономиката В момента няма друга голяма икономика, която толкова силно да е преминала прага на прегряване като германската. Това сочат изчисления на Банката за международни плащания и ОИСР. Германия изживява най-силния си подем от дълго време. Икономистите като цяло са единодушни, че производствените капацитети на германската икономика са крайно претоварени. Има свръхпроизводство, чиито мащаби се приближават до отчетените през 2007 година. Тогава бързият световен растеж обхвана и Германия, за да бъде последван през 2008 година от световния срив. В предизборната кампания обаче икономическият бум няма място, макар сигналите за него да се неоспорими - безработицата в големи части от Германия на практика не съществува, цените на недвижимите имоти скачат, а доверието на бизнеса в развитието на икономиката непрекъснато се повишава. Германия сякаш почти не забелязва променените рамкови условия, което граничи с отричане на реалността. Следващото правителство ще трябва да овладее бума, без при това да влиза в сблъсък с Европейската централна банка, чиято политика е твърде стимулираща за германските условия. Механизмът на икономическата политика напомня на бума в Испания и Ирландия през първото десетилетие на века, който се срина с финансовата криза. Ако в националната икономика не бъдат взети мерки за противодействие, след "германския балон" рано или късно ще последва "германски срив". 3. Отново трябва да си струва да работиш Най-големият проблем на германската икономика в момента е недостигът на работна ръка. Никога толкова много хора в страната не са имали работа, никога не е имало толкова много незаети места. Множество работодатели биха могли да произвеждат още повече, ако успеят да намерят подходящите хора. Всъщност заплатите би трябвало да се повишат доста, но това не се случва. До мнозина трудещи се не стига почти нищо от подема в икономиката. По-високите заплати биха могли да допринесат за покриване на недостига, като на трудовия пазар да бъдат привлечени повече хора. Резерви от неизползван трудов потенциал има при жените и при по-възрастните хора, които често работят на непълно работно време. Ако си струва от финансова гледна точка, то може би мнозина от тях ще поискат да работят повече. Потенциал има и при дългосрочно безработните и работещите с непълен потенциал. По-високи заплати биха помогнали периферните групи да се интегрират по-добре на трудовия пазар. На пръв поглед следващото правителство няма нищо общо с този проблем, тъй като определянето на размера на възнагражденията е работа на синдикатите и работодателските организации. Тяхна задача е заплатите да се повишат в съответствие с икономическото положение. Когато обаче механизмът за определяне на заплатите изглежда не работи от много години, федералното правителство трябва да се запита какво друго може да бъде променено на трудовия пазар, така че заплатите да реагират по-гъвкаво на изменените пазарни условия. 4. Борба с бедността В предизборните кампании се преувеличава лошото социално положение, което уж царяло в страната. Многото приказки обаче изглежда оказват слабо впечатление на избирателите. Винаги се пропуска, че и дума не може да става за продължаващо увеличаване на разликата в доходите. Вместо това много показатели очертават картина на значителна стабилност - разпределението на благосъстоянието от години почти не се променя. Бедността все пак остава проблем. Тревожен сигнал е, че въпреки всичко делът на гражданите, застрашени от бедност, продължава да се увеличава, особено в сегашната фаза на икономически бум. Вероятно е неизбежно в години на криза неравенството в едно общество да се засили. Сега обаче ситуацията е различна. Има недостиг на работна ръка, но мнозина работещи едва усещат икономическия бум. Вместо това продължава да се увеличава делът на хората, които получават 60 % или по-малко от средния доход - показател, който би трябвало да намалява през периоди на добро икономическо развитие. А именно тази прослойка германци са застрашените от бедност. Следващото правителство трябва да обърне сериозно внимание на тази тенденция. Бедността, дори и относителната, често е свързана със значителни ограничения на свободата на реализация на възможностите, по-ниско задоволство от живота и по-лошо здраве. 5. По-добро образование Спрямо други страни Германия има едно голямо предимство - малък дял на хората, които нямат професионално образование и квалификация (без да се отчитат живеещите в страната бежанци). Спрямо другите членки на ОИСР обаче делът на висшистите все още е сравнително нисък макар да отбелязва значителен напредък. През 2005 г. сред хората на възраст 25-34 години едва 22 % са имали университетско образование, а в момента този дял е нараснал до 30 %. Разпространението на образованието е все така решаващият фактор за бъдещето. Независимо дали става дума за роботизация и свързаното с нея изместване на заетостта към дейности с висока добавена стойност и творчество или за демографското развитие, което носи по-дълъг професионален живот и честа смяна на професиите. Всичко това изисква инвестиции в образованието. Заключение: необходим е баланс Безспорно следващото правителство ще трябва да отчита тези противоречащи си цели. Икономическият бум предлага възможност за големи инвестиции, а капиталовложенията в инфраструктура и образование са спешно необходими. Борбата с бедността е основна цел на социалната държава, но помощите трябва да са оформени по така, че да не намаляват стимулите за полагане на труд, а по възможност да ги засилят. Следващото правителство е изправено пред множество задачи. Голямо обаче е и изкушението трудните задачи да се заобиколят и пълните държавни каси да се използват за всевъзможни програми. През следващите години приоритетни трябва да бъдат инвестициите в бъдещето, особено в образование, за да може сегашният бум да премине в дългосрочно нарастване на благосъстоянието за всички. И остават другите големи предизвикателства. Германия излиза на преден план във външната политика и политиката на сигурността, което е свързано с доста очаквания. Предстои разширяване на еврозоната, за каквото германските граждани изобщо не са подготвени. Миграционната политика се нуждае от основи, които да са надеждни в дългосрочен план и да се опрат икономиката и обществото. Това са големи решения, а в досегашната предизборна борба те изобщо не бяха споменавани. Мнозина граждани могат да се окажат изненадани.

Прочети цялата публикация