"Алфа рисърч" и "Екзакта" са най-достоверните социологически агенции

Най-достоверни досега са социологическите проучвания на "Алфа рисърч" (100%), следвана от "Екзакта"/НЦИОМ (84.3%), а най-недостоверни са на "Сова Харис" и "Афис", съответно 10.3% и 30.0% от най-високата достигната достоверност. Това е установило изследване на Центъра за анализи и управление на рискове (ЦАУР), който се ръководи от бившия премиер Иван Костов. Автор на проучването обаче е Полина Крайнева, която е докторант на свободна подготовка в Нов български университет (НБУ). Според един от изводите на анализа медиите не правят проверки за надеждността на информацията, която разпространяват и не се ангажират с нея. Те огласяват всички данни еднакво, често цитирайки неофициални източници. По този начин всички сондажи въздействат еднакво силно върху избирателите. Меdiapool публикува пълния текст на анализа без редакторка намеса: Проблемът и възможностите за решението му Преди избори публичният дебат и медиите концентрират голяма част от вниманието на избирателите върху сондажите на социологическите агенции. Политиците и голяма част от обществеността поставят под съмнение достоверността им. Медиите не правят проверки за надеждността на информацията, която разпространяват и не се ангажират с нея [1] - огласяват всички данни еднакво, често цитирайки неофициални източници. По този начин всички сондажи въздействат еднакво силно върху избирателите. Достоверността на предизборните анкетни сондажи може да бъде оценена обективно по точност, за политическа (без)пристрастност и професионална коректност. В периода 2009-2017 се събират данни за 6 изборни момента с до 18 статистически наблюдения, за относително постоянен състав от политически формации и това е достатъчна основа за обективност. Това е направено като е приложена използваната в ЦАУР "Методология за оценка на предизборните прогнози"[2]. По отношение на точността са изведени два критерия – "неочевидни прогнози "успех-неуспех"" и "усреднено отклонение на сондажите от изборните резултати". Преобладаващата политическа пристрастност на агенциите е оценена съобразно съпоставката на анкетните сондажи за ГЕРБ и БСП (в коалиции). Професионалната коректност е оценена по пет качествени признака. Анализът и оценките са направени за всички социологически агенции, оповестили предизборни сондажи в периода 2009-2017. Агенциите са разделени на "постоянни" и "непостоянни". Пълният вариант на изследването, съдържащ всички детайли относно приложената методология, анализ и оценка на всички агенции е достъпен на сайта на ЦАУР [3]: Обща оценка на постоянните агенции за периода 2009-2017 Резултатите от приложението на методите за оценка на анкетните сондажи на социологическите агенции са в трите направления: 1) Точност. Крайната оценка за точността на сондажите на всяка агенция, получена и обобщена със съответните методи, накрая е нормирана с тази на агенцията с най-висока точност, т. е. която има най-малки отклонения на прогнозите от изборните резултати за всички политически формации за целия период 2009-2017. Така максималната оценка за точност на агенциите е 1, а всички останали са

Прочети цялата публикация