Половината забавени заплати от началото на годината са изплатени след проверки

За първите 8 месеца тази година Главната инспекция по труда е констатирала забавени плащания на трудови възнаграждения в размер на около 23 млн. лева, като 13 млн. лева са изплатени след намеса на контролните органи. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков във вторник пред БНТ в коментар на подготвяния по-късно през деня протест на служители срещу некоректни работодатели. Ощетените работници настояват за промени в законодателството, които да ги защитят по-добре. Петков припомни, че има подготвен и внесен в парламента законопроект, който ще даде повече правомощия на Инспекцията по труда. Една от промените предвижда да се увеличи срокът, в който напусналите работници могат да кандидатстват за обезщетение. Предложението в законопроекта е този срок да се увеличи от 3 на 6 месеца, което ще разшири кръга на правоимащите лица. ”Някъде 30% от отказите за получаване на обезщетение от този фонд е точно заради това, че правоотношението е прекратено преди този тримесечен срок. Когато има сигнали, че работодателят бави възнагражденията, служителите трябва незабавно да подадат сигнал към Главна инспекция по труда”, съветва социалният министър. В много от случаите, когато става въпрос за временни затруднения още в рамките на проверката, работодателят изплаща заплатите, каза той. ”Нулевата толерантност към тези явления, които не са несъвместими със света на труда в 21 век, е другото нещо, което ще доведе до изкореняването им”, допълни още социалният министър. За по-късно във вторник има насрочен протест пред Народното събрание срещу некоректни работодатели, в който ще се включат работници с неизплатени заплати. Сред тях са шивачки, миньори, служители в супермаркет. Организаторите поставят конкретни искания сред които увеличаване на санкциите за неплащане на заплати, промени в законодателството, които забраняват фирми, които дължат заплати на работниците, да бъдат прехвърляни на трети лица, промяна на реда на кредиторите при несъстоятелност на компания, така че работниците да получават първи дължимото. Според организаторите българските работници са най-слабо защитени в Европа, освен че са и с най-ниско заплащане, прекомерно работно време, невнасяне на осигуровки, неплащане на извънреден труд, лошо отношение и опасна работна среда.

Прочети цялата публикация