Mediapool.bg | 05.09.2017 11:33:39 | 206

Българските фермери не искат радикална промяна на селскостопанската политика


Българските фермери не са готови за радикална промяна на общата селскостопанска политика (ОСП). Това показва проучване, което обхваща близо 2500 регистрирани земеделски производители, което е малко над 2% от получателите на субсидии. То е направено в рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" - "ОСП след 2020 – Изборът на България". Единодушно е мнението, че ОСП има нужда от опростяване, намаляване на бюрокрацията и въвеждането на електронното управление в селското стопанство. Фермерите смятат, че трябва да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, защото това води до изкривяване на конкурентоспособността. Мнозинството земеделски стопани ( над 90%) са за запазване на директните плащания, обвързаната подкрепа и тавана на субсидиите, но при завишен контрол. По-голямата част от анкетираните са на мнение, че допълнителната помощ за малките стопанства трябва да бъде временна и да създава реални предпоставки за растеж и развитие. Структура на ОСП По отношение структурата на Общата селскостопанска политика, мнозинството анкетирани (81%) смятат, че двата стълба – Първи, който обхваща директните плащания и пазарната подкрепа, и Втори – развитие на селските райони, отговарят на нуждите на отрасъла. Въпрос: Трябва ли да се промени съотношението във финансирането между Първи и Втори стълб? По отношение ролята на двата стълба анкетираните са разделени почти наравно, но с лек превес (51%) на тези, които считат, че сегашното съотношение във финансирането трябва да бъде променено. От тях 56% са на мнение, че Втори стълб (Програма за развитие на селските райони) трябва да получи по-голямо финансиране за сметка на Първи стълб. Единно или базово плащане По-голямата част от анкетираните (60%) настояват за запазване на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Останалите 40% са за въвеждане на базово плащане, което не е познато у нас и би затруднило сериозно българските фермери. Почти пълно единодушие цари по отношение възможността националните правителства да дофинансират фермерите си. Според 92% от участвалите в допитването трябва да бъде премахната възможността държавата да дофинансира сектора, защото така се създават предпоставки за нарушаване конкурентоспособността между отделните държави-членки. Три четвърти от анкетираните смятат, че управлението на риска трябва да бъде задължително за всички стопанства. Надделява мнението, че то трябва бъде организирано на ниво държава-членка, вместо на ниво отделно стопанство. Съответно финансирането на подобна схема трябва да дойде по линия на Първи стълб – директните плащания и пазарната подкрепа. Директните плащания и пазарната подкрепа По всички въпроси, засегнати в анкетата, които се отнасят по Първи стълб (директни плащания), сред анкетираните има относително единодушие. Мнозинството (88%) са на мнение, че дефиницията за активен фермер е напълно задоволителна и няма нужда от промяна, а по-скоро от реален контрол и спазване на правилата. Почти всички (94%) смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска. Повечето (91%) са също така за запазване на обвързаната подкрепа, която е свързана с произведената продукция от единица площ или глава добитък. 90 на сто от анкетирането подкрепят таван на плащанията като различията са в размера на помощта. Малко над половината (55%) смятат, че сегашната граница или близка е адекватна, но е необходим контрол. Близо 35% считат, че таванът трябва да бъде в диапазона между 100 хил. и 500 хил. лева, а 10% - под 100 хил. лева. Въпрос: Таван на плащанията – какъв трябва да бъде той? Допълнително подпомагане за малките стопанства 93 процента от фермерите са за допълнително подпомагане за малките стопанства, но дискусионният въпрос е какво да е то. Първият спорен въпрос е по отношение на размера на стопанството. Почти по една четвърт смятат, че подпомагане трябва да има всеки млад фермер до 40 години, който обработва до 150 дка, до 300 дка, до 500 дка и до 1000 дка. При всеки от тези варианти анкетираните са посочили, че допълнително плащане не би следвало да се полага за стопанствата с повече декари, както е сега по Схемата за преразпределително плащане. По-интересното обаче е, че 83% от отговорилите, че допълнително подпомагане за по-малките стопанства е необходимо, смятат Схемата за преразпределително плащане за недобре работеща и че тя трябва да бъде заменена с друга. Основните критики са, че схемата не води до насърчаване на растежа на малките ферми, а същевременно е довела до изкуствено раздробяване на стопанствата. Въпрос: Необходимо ли е допълнително подпомагане за малки стопанства? Сред дадените препоръки за евентуална нова схема, която да замести преразпределителното плащане, могат да се обособят две основни. Едната е подпомагане на нисколихвено кредитиране и гратисен период за погасяване. Втората е ограничаване на срока на действие на схемата до 2-3 години; Може да се каже, че подпомагането на по-малките стопанства е нужно, но допълнителните стимули трябва да са пазарни и насочени към насърчаване на растежа и производителността и да са обвързани с определен срок на действие, посочват авторите на изследването. Програмата за селските райони Почти пълно единодушие (99%) цари сред анкетираните по отношение нуждата от опростяване на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и намаляване броя на мерките в нея. Участвалите в допитването изтъкват невъзможността на администрацията да задейства всички заложени в ПРСР и през двата програмни периода 2007-2013 и 2014-2020 мерки и изтъкват необходимостта от по-добро фокусиране на подпомагането. Донякъде изненадващо, малко над половината от отговорилите (54%) биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на ПРСР с такива, улесняващи достъпа до кредитиране. Огромното мнозинство (94%) считат, че не е нужен по-голям фокус в ПРСР върху услуги, предоставяни от фермерите и свързани с климата, опазване на околната среда и биоразнообразието. На обратния полюс са мненията по отношение ролята на ПРСР в засилване тежестта на фермерите в хранителната верига – 91% смятат, че трябва да има специален фокус в това направление. Трите приоритета, които избират фермерите за новата ПРСР, са инвестиции в стопанствата, качество на храните, хранителната верига и ролята на фермерите в нея и кредитни и гаранционни схеми. Най-слабо застъпени са съответно вариантите "развитие на селските райони" и "установяване стопанства на млади фермери". Въпрос: Ако можете да изберете три приоритета в новата ПРСР кои ще бъдат те? Електронно селско стопанство В отворената част на въпросника фермерите са имали възможност за препоръки, а коментарите им са били изцяло насочени към намаляването на бюрократичната тежест върху земеделците. Според тях това може да стане чрез въвеждане на електронно управление в сектор "селско стопанство". Земеделските стопани искат по електронен път да могат да вадят документи и да правят справки, да подават декларациите за подпомагане, очертаването на парцели за подпомагане, електронно кандидатстване по ПРСР, подаване на заявление за обработване на нивите. Земеделските стопани искат и да отпадне регистрацията им, която правят всяка година и е свързана с попълването и представянето на десетки документи. Освен това те настояват да отпадне и задължението да се пази архив на хартия за последните 5 години. Проучването е проведено в периода май-юли 2017 г. и обхваща 52 анкети, сред които присъстват и официалните становища на няколко браншови организации. Без да претендира за представителност, анкетата дава добра представа за нагласите на фермерското съсловие в страната, покривайки представители на основните направления в селското стопанство – зърнопроизводство, говедовъдство, овцевъдство и козевъдство, производство на ядки – от различни краища, посочват авторите. Инициативата "ОСП след 2020 – Изборът на България" се организира от Институт за агростратегии и иновации и "ИнтелиАгро" с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС – Copa-Cogeca. То се провежда под патронажа на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и втория дебат по темата ще бъде на 21 септември 2017 г. в София.

Прочети цялата публикация