Новата такса смет върви към отлагане за след местните избори

Въвеждането на новата формула на такса смет върви към поредното отлагане, като най-вероятно тя ще влезе в сила от 2020 г., тоест след местните избори през есента на 2019 г. Това стана ясно при обсъждането на първо четене в бюджетната комисия в парламента на промените в Закона за местните данъци и такси. Според внесения от правителството проект през юли, новата формула на таксата трябваше да влезе в сила от 1 януари 2019 г. На обсъждането обаче Националното сдружение на общините, кметове и общински съветници настояха за изместване с поне още една година, за да могат общините да подготвят успешното прилагане на промяната. Целта е също и да се избегне затруднението около смяната на властта в общините след местните избори през есента на 2019 г. Нагласата на управляващите на този етап е да се съобразят с исканията за отлагане. Проблемът се точи вече четири години От 2013 г. ГЕРБ се опитва да въведе нова формула за определяне на такса смет според количеството изхвърлен отпадък, а не според данъчната оценка на имота, каквато е масовата практика в момента. Оттогава насам обаче всички законопроекти в тази посока не само на партията на Борисов, но и на кабинета на "Орешарски“, пропаднаха, тъй като са свързани с висока политическа цена. Притеснението е, че новата формула драматично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията за събирането, извозването и третирането на сметта. Смята се, че в момента бизнесът генерира около 30% от отпадъка, но за негова сметка са 70% от постъпленията от таксата. След въвеждането на новата формула се очаква съотношението да се преобърне, което да доведе до поевтиняване на таксата за бизнеса и поскъпване за гражданите. Тази тревога бе заявена в четвъртък и от общинския съветник в София и председател на комисията по местно самоуправление Орлин Иванов от ГЕРБ. "След промяната ще се наблюдава нов баланс при разпределението на финансовата тежест, като 70% ще се прехвърли върху гражданите. Много сериозно, повтарям, много сериозно ще се увеличи финансовата тежест за населението на Столична община“, заяви той. Иванов дори допусна, че промяната ще доведе до "данъчна миграция“ на част от жителите на столицата, които ще се пререгистрират в други населени места, за да не плащат по-високата такса, която в София най-вероятно ще се определя на базата на брой живущи. Пак ще се мисли за гратисни периоди За да смекчи този развой на събитията, в края на март тази година служебният министър Кирил Ананиев предложи компромисен вариант на законопроекта с цел поскъпването да бъде плавно. Според проекта на Ананиев до края на 2020 г. общините трябваше да анализират кой вариант за изчисление на такса смет да прилагат. Освен това се въвеждаше и петгодишен гратисен период, в който местните власти нямаше да могат да повишават налога с повече от 20% годишно. В новия проект на Владислав Горанов обаче всички гратисни периоди и ограничения са отпаднали, като се предлага реформата да влезе в сила изцяло от 1 януари 2019 г. Това е направено най-вече по предложение на бизнеса – на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Пред депутатите в четвъртък Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) също поиска преходни периоди с цел новата такса да бъде "социално поносима“. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обеща да се мисли за варианти, така че увеличението наистина да може да се поеме от хората. Въвежда се принципът "замърсителят плаща“ В одобрения законопроект е запазен постигнатият в последната година консенсус, според който такса смет ще се определя по избор на общината според три бази – индивидуално измерено количество отпадък за имота (включително чрез покупката на торби), количество битов отпадък за имота (определено според броя и вместимостта на съдовете за събиране на боклука и честотата на тяхното транспортиране) или броя ползватели на услугата в имота. Само по отношение на пространствата за обществено ползване се допуска тази част от таксата да се определя според броя на ползвателите на имота или разгърнатата застроена площ. Базата може да бъде различна за отделните части на населените места или за различен тип ползватели, като тя ще се определя от съответния общински съвет. Той трябва и да мотивира избора си на база. Текстовете предвиждат още гражданите да декларират пред общинските власти броя на ползвателите на имота си, което според обещанието на Менда Стоянова ще може да става и електронно, а пък общините ще трябва да въведат механизми за контрол върху достоверността на данните. Общините със силни критики към проекта По време на обсъжданията законопроектът срещна най-солидна подкрепа от страна на работодателските организации, а най-критично бе становището на НСОРБ. От сдружението на общините обявиха, че почти нито едно тяхно предложение не е било прието от Министерството на финансите, като те са настоявали сред възможните основи на новата такса да се включи разгърнатата застроена площ на имота, а също и за въвеждането на гратисни периоди за мярката. Местната власт се притеснява, че въвеждането на индивидуални измерители като чували за смет може да прерасне в образуването на множество нови незаконни сметища, с които общините ще трябва да се справят. Законопроектът срещна подкрепата и на част от опозицията. Йордан Цонев от ДПС обяви, че партията ще одобри проектът на първо четене, а впоследствие ще предложи редакции. При кабинета "Орешарски“ именно Цонев, който тогава беше председател на бюджетната комисия, пое ангажимента да подготви законови промени с цел изчисляването на такса смет според количеството изхвърлен отпадък. "Този дебат го започнахме още през есента на 2013 г. и съм наясно, че по този въпрос няма никога да има консенсус, но ще се опитаме да направим някои предложения в посока към баланс“, коментира в четвъртък Цонев. Въпреки сериозния ефект на промяната за домакинските бюджети и въпреки задължението си по закон, правителството за пореден път не е направило реална оценка на въздействието на законопроекта, а е приложило единствено формален анализ без никакви сметки. В резултат към момента никой не знае колко точно ще поскъпне таксата за гражданите в 265-те общини у нас.

Прочети цялата публикация