БНР | 08.09.2017 07:34:11 | 491

Томислав Дончев: Административната реформа е процес, подобен на ремонт на движещ се влак


За да имаме електронно управление са необходими базисни инфраструктурни решения, сред които: регистри, които са достъпни по служебен път като алтернатива на това „някой да ви издава и вие да носите документ“; система за идентификация; единни правила по отношение на административно обслужване и предоставяне на информация, а също така и  възможност за плащане по електронен път. Това заяви в ефора на „Хоризонт“ вицепремиерът Томислав Дончев. Според него точно тези базисни условия не са създадени през последните 10-15 години и сред причините за това той изтъкна факта, че усилията в областта на административна реформа не са били особено координирани и не са се подчинявали на цялостна логика.

Според Дончев по време на кабинета "Борисов" 2 усилията са били насочени: В правилната посока, доколкото там се обърна внимание на точно тези инфраструктурните неща и голяма част от работата, включително електронизацията на регистри, беше свършена по това време.

Заместник-министър председателят призна, че административната реформа, както всяка друга реформа, предполага и съпротива:

Не си мислете, че тя се случва само в режим на обществени и вътрешноведомствени овации. Това да имаш гише, да имаш правото да казваш „Да“ или „Не“, можеш ли, или не можеш – това е власт и тази власт трябва да се предаде обратно на гражданите. Ако искате дадена услуга, например разрешително за строеж, и ако за това ви трябват пет или шест документа, нека никой да не ви разкарва да ги събирате от тази същата или от други администрации, да ги оформите в папчица и да ги занесете от втория на третия етаж на някой, който евентуално да ви позволи или да не ви позволи да си построите къща. Нека тези обстоятелства да са достъпни в регистри по служебен път и съответният служител да провери дали отговаряте на тези изисквания или не и да ви издаде или да не ви издаде въпросното разрешително.

Дончев предупреди: Ако имаме организирана съпротива, тя не може да бъде търпяна. Той оприличи реформата на „ремонт на движещ се влак“ и прогнозира, че процесът няма да приключи за една или две години, но въпреки това изрази надежда, че промените ще бъдат усетени от гражданите, които ползват услугите на администрацията, „съвсем скоро – буквално следващите месеци“.

Вицепремиерът подчерта, че административната реформа и електронизацията на публичните услуги ще наложат извършването на мащабни законодателни промени и даде пример с базираните на електронни регистри услуги по издаване на 12 типа удостоверения и оптимизацията на приблизително 600 административни услуги, които, по думите му, изискват „промяна на около 100 закона и около 200 подзаконови нормативни акта.“ Оценката на Дончев е, че само за отпадането на свидетелството за съдимост трябва да се променят около 50 закона.

Той изрази увереност, че Народното събрание ще подкрепи тези промени.

Дончев съобщи, че вчера е изтекъл срокът, в който всички инспекторати са извършили проверка по таблица за проверка на ключови показатели за административното обслужване като работно време, табела за вида на услугите, начин на плащане, харта на клиента, както и какви мерки са предприети от инспекторатите при констатирани несъответствия с изискванията. По думите на вицепремиера, обобщението на постъпилите данни ще бъде извършено до два дни.

Според него промяната на администрацията се осъществява паралелно чрез: електронизация, отпадане на изисквания на документи като например на свидетелство за съдимост, оптимизиране на административните услуги чрез намаляване на срока за предоставянето им и да се изискват по-малко удостоверителни документи:

Вече сме идентифицирали около 600 услуги, които подлежат на промяна в тази посока и вече има законодателни предложения за промяната им.


По отношение на обществените поръчки вицепремиерът отбеляза, че правото на обжалването на процедурите е неотменно и то трябва да бъде осъществявано в съответствие с изискванията на европейската директива, според която трябва да е налице двуинстанционно производство и поне едната инстанция трябва да е съдебна.

Средният процент обжалвания в България е много близък до средноевропейския – той в различните  години варира между 8 и 12 процента от общия брой процедури, но нараства с размера на поръчките:

Примерно средният темп на обжалвания на поръчки до един милион е по-нисък от 5%. При поръчки между един милион и пет милиона средният процент вече е 16%, а на поръчките над пет милиона средният темп на обжалвания е 38%.

Според Томислав Дончев същественият проблем е, че ключови проекти, за които има осигурено финансиране и при които всички подготвителни дейности са извършили, не мога да стартират в продължение на една година вследствие обжалване.

Сред мерките за справяне с проблема Дончев посочи прецизиране на обхвата на лицата, които имат право на обжалване и процедурите следва да бъдат обжалвани от „този, който има капацитетът да я изпълни, защото той има статута на заинтересована страна“.

Дончев призна, че правото на възложителя на обратен иск вследствие на пропуснати ползи или претърпени загуби съществува и към момента по общия ред на Гражданско процесуалния кодекс, но подчерта, че целта е то да стане: По-автоматично, ако мога така да се изразя, и дори, ако е необходимо, да се смени и не знам дали само възможност, но дори и задължение на възложител, който е понесъл сериозни щети от дълга и както се оказва на финала необоснована процедура по обжалване, да си търси правата. Тол системата е чист пример – вследствие забавянето на въвеждането ѝ държавата губи поне 600 милиона на година.

Вицепремиерът допълни, че очаква още тази есен законодателно предложение за промяна в законовата база за провеждане на обществените поръчки.

В заключение заместник-министър председателят коментира казуса „Калин Митрев“, по който според Дончев е необходима информация дали няма нарушаване на законодателството на друга държава и на първо място следва да се провери дали всичко е законосъобразно. Според него: Вторият въпрос вече е доколко това, което се е случило е морално укоримо. Но за да отговорим на втория въпрос , трябва да дадем категоричен отговор на първия – дали всичко е законосъобразно.

При всички случаи сигнал или разяснения от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие ще ни помогнат да вземем окончателното решение, заключи в интервюто си за БНР вицепремиерът Томислав Дончев.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация