Кюрдският референдум е по-скоро средство за натиск, отколкото за независимост

Кюрдите в Ирак ще гласуват на 25 септември за независимост, но според експерти този референдум е по-скоро средство за предоговаряне с Багдад на дела на кюрдите в икономиката и политиката, отколкото начало на разделяне на страната. Масуд Барзани, президентът на този автономен регион в Северен Ирак, обяви през юни датата на референдума, който Багдад не признава. От този момент улиците на Ербил бяха окичени с кюрдски знамена, а през последните дни огромни ентусиазирани тълпи приветстваха, на препълнени стадиони и амфитеатри, с бурни ръкопляскания Барзани, който кръстосва Кюрдистан и организира все повече митинги. Още щом бе направено съобщението, от чужбина заваляха призиви за отмяна на допитването. Представителят на Ербил в Техеран Назем Дабаг обаче каза на АФП, че референдумът цели по-скоро да "уреди проблемите с Ирак", отколкото "отделяне". Само Израел каза, че подкрепя независимостта на Кюрдистан. Съседните страни, Вашингтон и други призовават Кюрдистан, автономен от 1991 г., да уреди разногласията си с Багдад, без да се отцепва от Ирак, където джихадистите още държат два бастиона. Британският министър на отбраната Майкъл Фалън бе в понеделник в Ербил, за да повтори, че Лондон е против референдума, а ООН представи "алтернативи" на Барзани. Същевременно тонът между Багдад и автономния регион се втвърди с решението на иракския върховен съд да спре вота. До момента обаче Барзани изглежда решен да продължи натиска, за да засили позицията си спрямо Багдад и свои опоненти. Защото в Кюрдистан избиратели и политици не обсъждат толкова идеята за държава - отколешна мечта на всички - колкото говорят за план, който според тях цели да запази на власт Барзани, чийто мандат изтече преди две години. Икономическа криза Други, като Турция, притеснена, че Ербил може да разпали сепаратистките настроения сред нейното кюрдско малцинство, заплашиха Кюрдистан, че ще плати "цена", ако отговор "да" победи. Барзани предупреди, че този резултат няма да доведе до незабавно обявяване на независимост, а по-скоро ще даде начало на "сериозни дискусии с Багдад" за "уреждане на всички проблеми". Много трънливи въпроси тепърва трябва да бъдат решавани, но "Масуд Барзани иска да получи предимства във всички направления", обясни за АФП Карим Пакзад от Института за международни и стратегически отношения (ИРИС). Той настоява за "по-голяма политическа и икономическа роля, както и за признаване на правото на кюрдите да добиват и изнасят петрол от северната част на страната", заяви този специалист по Ирак. А от САЩ се надява на повече помощ, главно военна. От месеци, разказва на АФП Нозад Мохамед, учител в Сулеймания, местното правителство "казва, че е криза" и намали заплатите на работещите в бюджетния сектор. "Плащаха ми по 1,2 милиона иракски динара (около 860 евро), но сега получавам едва 400 000", се оплаква той. Приоритет на Ербил е да договори, от позиция на силата, на Кюрдистан да се изплаща полагаемия му се дял от националния бюджет. Тези плащания в момента са блокирани, защото автономният регион изнася петрол едностранно, без участието на Багдад. Също така и бюджетът на кюрдските милиции пешмерга, казва Пакзад. Друга голяма тема са зоните, които Ербил и Багдад си оспорват, изтъквайки демографската тежест на арабите и кюрдите. Кюрдистан вече фактически разшири територията си и пешмергите установиха контрол над зони, извън неговите граници, като се възползваха от отстъплението на джихадистите в Северен Ирак. Гражданска война В тези зони, където след боевете срещу групировката "Ислямска държава" останаха безброй паравоенни шиитски, кюрдски, сунитски и тюркменски групировки, отново се появи призракът на междурелигиозната вражда и сблъсъците между малцинствата. Всички погледи са насочени към Киркук - богата на петрол провинция, където са налице всички необходими съставки за експлозия. Провинцията, където живеят много малцинства, реши да позволи произвеждането на референдума на нейна територия. В замяна на това Багдад уволни нейния губернатор, кюрд, който отказва да напусне поста. На терен се засилват слуховете, че различните общности се въоръжават. Хайдер ал Амери, шеф на организацията "Бадр", влиятелна паравоенна шиитска групировка, подкрепяна от Техеран, предупреди, че има опасност от "гражданска война". Появяват се и вражди между самите кюрди. "Преди референдума трябва да се уредят всички кюрдски въпроси и да се проведе истински диалог със съседните страни, за да ни подкрепят", каза за АФП Ребуар Худер, говорител на близката до Иран групировка "Джамаа исламия". На този референдум с предизвестен изход истинското предизвикателство е не резултатът, а избирателната активност, обясниха за АФП кюрдски представители. Ако тя не достигне 70 процента, това според тях ще бъде провал. По БТА.

Прочети цялата публикация