Намаляло е замърсяването на въздуха у нас, но още е далеч от нормите за чистота

Макар замърсяването на въздуха в България да е намаляло от 2011 година насам, страната ни все още е далеч от екостандартите особено по отношение на фините прахови частици, заради което и беше осъдена от Европейската комисия. За да се подобрят нещата, общините трябва по-активно да прилагат мерки за опазването на въздуха, коментира екоминистърът Нено Димов по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по околна среда и води и по здравеопазване в сряда. Данните от измерванията за качеството на въздуха през 2016 г. показват, че вече има общини с постигнати изисквания за качеството на въздуха. Това са Девня, Добрич, Пирдоп и Сливен. "Това е положителна тенденция, при условие че доскоро България не докладваше пред ЕК нито една община в съответствие с изискванията. Проблемът трябва да е ясно адресиран от местната власт, която да вземе мерки за намаляване на замърсяването“, каза Димов. Той обяви, че качеството на въздуха ще бъде приоритетна тема за българското председателство на ЕС, тъй като още 15 държави са изправени пред наказателна процедура за качеството на въздуха. Димов припомни, че след съдебното решение срещу България за надвишени ниво на фините прахови частици с общините се работи по набелязване на мерки за намаляване на замърсяванията. Вече започна подписването на договори с общините за предоставяне на общ ресурс от 3 млн. лв. за изработване на програми за опазване на въздуха, а отделно още 115 млн. лв. от оперативната програма "Околна среда" са предвидени за прилагането на въпросните мерки. Сключени са договори с общините Асеновград, Благоевград, Варна, Враца, Гълъбово, Димитровград, Монтана, Несебър, Перник, Пловдив, Шумен за актуализация на техните програми за опазване на въздуха. "От общинските власти зависи колко ефективно ще използват средствата. Те трябва точно да определят причините за замърсяването, начините за решаване на проблема, но и възможните източници на финансиране и сроковете за решаване на проблема с качеството на въздуха“, подчерта министърът. Общините регистрират два основни източника на замърсяване – битовото отопление с твърди гориво и стария автомобилен парк, допълни той. Димов посочи още, че се разработва Национална програма за качеството на атмосферния въздух с Международната банка за възстановяване и развитие. Тя се финансира по проект в рамките на ОПОС и трябва да е готова до март 2018 г., сред което ще бъде приета от Министерския съвет. Документът ще набележи политики и мерки, които общинските власти не са в състояние да планират и приложат самостоятелно. Междуведомствена работна група трябва да анализира възможните мерки при горивата за битово отопление, като се стимулира ползването на въглища с по-висока калоричност и по-ниско съдържание на сяра и пепел. Друга работна група ще определи начините за подобряване качеството на въздуха при автомобилния транспорт и характеристиките, на които трябва да отговарят автомобилите. Министър Нено Димов коментира пред парламентарните комисии протестите в село Труд и Нова Загора срещу миризмите от дейността на биоцентралите там. "Ние нямаме законодателно основание за решение на проблема. След разговори с Министерството на здравеопазването започваме работа по нов регламент за отстояние на обектите от населените места, защото старата наредба е отменена. Инсталациите за биомаса са съвременни технологии за решаването на екологични проблеми, но те работата им не може да е за сметка на здравето и комфорта на хората в района“, заяви екоминистърът. Заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова отбелязва увеличаване на броя на заболяванията на дихателната система - остри бронхити, бронхопневмонии и пневмонии. .Установено е още завишаване на броя на хоспитализациите в резултат на обостряне на хроничните заболявания и състояния, най-вече свързани с болести на долните дихателни пътища, както и разпространението и усложненията на остри респираторни заболявания в периодите на установените несъответствия. Представителят на Световната банка в София Тони Томпсън каза, че за България в докладите на СБ е отчетено, че е страната с най-високите нива на прахово замърсяване на въздуха, както и е с най-високо ниво на случаи на преждевременна смърт заради замърсяване на въздуха. Според прогнозите, цитирани от него до 2030 г., ако не бъдат взети адекватни мерки, някои от най-силно замърсенните градски центрове в Европа ще бъдат в България. Томпсън посочи, че трябва да се повиши интересът и ангажираността сред българското общество към темата.

Прочети цялата публикация