Хр. Митев: Очаквам до края на годината окончателните промени в Закона за лихвоточките да бъдат приети

Обединените патриоти внесоха в парламента промени в Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, по-известен като закона за лихвоточките. Законопроект внесоха и от БСП. На първо четене промени в действащата нормативна база бяха приети и в предишното Народно събрание по искане на Реформаторския блок, но в крайна сметка окончателни изменения не влязоха в сила.

Законът е приет през 1991 г., а срокът за компенсация на хората с жилищно-спестовни влогове - многократно удължаван. И сега обаче десетки хиляди са чакащите лихвоточките им да бъдат изплатени. 

Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти, защити тезата, че трябва генерален ремонт на закона. Той подчерта, че големият проблем е разделянето на притежателите на влоговете на "правоимащи" и "правонямащи". Всеки трябва да бъде компенсиран, защото малко или много той е кредитирал тази държава, каза Христов и отбеляза:

Мнението ни е, че промените трябва да бъдат изоснови, а не козметични, защото дори има и решение на Конституционния съд от 2009 година, което доказва че в закона има противоконституционни текстове, които още си стоят. Въобще не трябва да има никакъв краен срок за изплащането на компенсации по тези влогове, подчерта още Христов и и припомни:  

Близо 28 години са от началото на демократичните промени, а сагата с притежателите на жилищно-спестовните влогове в държавната навремето банка ДСК продължава, като няма и до ден днешен решение, което да удовлетвори тези към момента 155 хиляди притежатели на жилищно-спестовни влогове, които са незанулени през годините.

Законът с най-дългото име е променян многократно.  Сега депутатите от Обединените патриоти, които са внесли законопроект искат поредните козметични промени, но тези промени, според мен, не премахват най-съществената и най-важната несправедливост  - разделението на притежателите на така наречените лихвоточки на правоимащи и правонямащи.

Какви са фактите?  Преди 1990 година жилищно-спестовни влогове са имали 315 046 български семейства, вложили парите си  - тоест кредитирали държавата, с цел някога да получат и закупят жилище. През 1991 година, преминали през първата инфлационна вълна, те са преобразувани по някакъв коефициент  в лихвоточки, като никой дори и до ден днешен не дава яснота къде отива все пак главницата на тези лихвоточки.  За периода до 30-ти юни 2017 година държавата е компенсирала едва 106 хил. влога, като стойността на така наречената компенсация се движи през годините от една до осем стотинки. Едно от нашите основни искания е също от цената на тази лихвоточка да бъде вдигната, защото това е смешно малка компенсация. Също така важно е, че 54 хил. семейства доброволно са се отказали през годините да получат някакви трохички. И фактически остават към днешна дата около 155 хил. влога, които са незанулени.  И чрез неправомерни, измислени поправки в закони и така нататък притежателите на лихвоточки през годините се разделят на правоимащи, които отговарят на някакви условия да получат компенсация (които са към момента 55 хиляди души), за които се прави този законопроект и остават 100 хиляди души "неправоимащи", тоест 100 хиляди български семейства.

Християн Митев, депутат от групата на Обединените патриоти, който е един от вносителите на законопроекта, също се включи в разговора, като отбеляза, че е важно той да бъде приет на първо четене, като след това могат да се правят предложения, които да влязат в окончателния вариант. Митев декларира готовност на тези предложения да бъдат обърнато необходимото внимание:

  

Смятам, че промените все пак са някаква стъпка в посока на решаване на проблемите на тези хора -  да, може би не на всички от тях, но на практика с внасянето на този законопроект се отваря законодателна възможност и за други промени, не само за тези, които сме предложили. Аз нямам нищо против да обсъдим промени, които ще дойдат и именно и от неправителствения сектор и сдружението, което господин Христов. Ние сме внесли промени, които сме сметнали, че можем да ги изработим бързо, стъпвайки на предложението, което колегите от Реформаторския блок бяха направили в предходния мандат. За съжаление наистина, прекратяването предсрочно на правомощията на Народното събрание тогава, попречи да бъде приет този закон на второ четене. Сега се надявам да извървим този път докрай и този въпрос да бъде разрешен, защото действително много години продължава тази процедура по изплащане обезщетяване на гражданите, които са имали многогодишни жилищно-спестовни влогове. С нашия законопроект,  а мисля, че и със законопроекта на БСП, се предвижда отпадане на срока за изплащане на заявените претенции, поясни Митев, като отбеляза, че  биха си сътрудничили с колегите си от БСП при работата по казуса, и посочи, че се надява и двата проекта да бъдат приети на първо четене:

Аз мисля, че няма пречка да бъде разгледан този законопроект на първо четене и след това, разбира се, да бъде разгледан и в залата, което ще отвори пътя за предложения между първо и второ четене, което пък ще позволи пък да бъдат направени други промени. Според мен все пак е важно този законопроект да бъде приет, тъй като все пак съвсем скоро наближава заложения срок за заявки за компенсация  - 30-ти ноември 2016 и за окончателно изплащане  - 31 декември 2019- та и е важно тези срокове да бъдат променени, тъй като в противен случай ще се изправим пред това, което господин Христов каза -  ще останат много хора, без значение дали ще ги определяме като правоимащи или правонямащи,  които няма да получат някаква компенсация. 

Готов съм да окажа съдействие, стига да ме поканят от парламентарната комисия,  допълни Валентин Христов.

Ние ще направим всичко възможно този законопроект да бъде гледан в максимално кратки срокове в комисиите, на които е разпределен и съответно да бъде приет от пленарната зала, като се надявам това да се случи до края на тази пленарна сесия  - тоест до края на годината, обобщи Митев.

Той отбеляза, че засега не са водени разговори с Министерството на финансите,  за осигуряване на средства за  всички лихвоточки, но такива разговори предстоят:

Аз очаквам на първо място да видя тяхното становище по законопроекта,  но е факт че през миналия мандат имаше заявки от страна на финансовия министър, че при достатъчно финансови средства държавата може да отдели и по-голям ресурс - именно, за да може да реши този проблем в максимално съкратени срокове, а не той да бъде удължаван, защото с това темпо може да се изплащат и до 2050 година. И още  - да се изпълни закона по отношение на левовата равностойност и да се съобрази тя с инфлацията, тъй като наистина осем стотинки е безумно малка сума и тя не е променяна от 2008 година.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация