А. Николов от ИПИ: Няма пряка връзка между нивото на учителската заплата и качеството на образователния продукт

Министерството на образованието предложи нов модел на финансиране на училищата, който, според авторите, трябва да сложи край на порочната битка между училищата за приемане на възможно най-много ученици заради схемата „парите следват ученика“.  Експертът от Института за пазарна икономика Адриан Николов предложи в ефира на предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ своя критичен поглед към предложението:Николов изтъкна, че учениците трябва да бъдат насърчавани да посещават училища, където образованието е по-високо дори това да е свързано с пътуване.
Това, което министърът каза в парламентарна комисия, не знам дали то ще е окончателния вариант на новия план за фирансиране, на практика не изменя особено настоящия модел. Предлагат всъщност въвеждането на финансиране на паралелка и на училище, което, по идея, е насочено към даване на по-висока субсидия и бонифициране на малките училища в отдалечените региони. Това е контрапродуктивно по две причини! От една страна, настоящия модел на нарастнали стандарти само на ученик вече различава 6 отделни вида ученици в отделните общини - големи и малки, и, съответно, малките населени места вече получават повече пари и по настоящия модел. И второ, което всъщност проблемът, не е точно къде отива финансиране, а всъщност какво купува то, като качество на образователен продукт, тъй като промяната от "ученик" към "ученик, паралелка и училище" по никакъв начин не включва оценка на това какво училището с ученика и с какви умения излиза той. Това, което трябва да се търси, поне според мен, е по-скоро финансиране на качество на образованието по някакви обективни критерии, а не просто финансиране на някакви бройки, които са в рамките на образователната система.
Повечето пари за учителите не означават непременно по-добро образование за учениците, изтъкна Николов:Има едно много интересно изследване, което направихме с колегите от Института през май. Ползвахме последните данни от миналата година и сравнявахме учителските заплати по общини и съответно средния резултат на така наречените "малки матури" след 7-ми клас. Установихме,  че всъщност от 65 възможни точки,  с 1 лев по-висока учителска заплата на община увеличава резултата на учениците в тази община с едва 0,02 точки. Тоест, не можем да говорим за някаква пряка връзка между нивото на учителската заплата, само, и качеството на образователния продукт. Ако се опитваме да търсим някакви силни фактори, които наистина влияят на резултатите на учениците, те по-скоро са в семейната среда, дори в размера на общината, в която е разположено училището. Колкото по-големи са училищата в момента, толкова по-добри учители привличат те и толкова повече е финасирането и толкова по-добри резултати постигат и учениците им.Обвързването на финансирането на училищата с външното оценяване ще доведе до бонифициране на по-добрите училища, убеден е Николов:В  дългосрочен план би трябвало да говорим изцяло за независимия институт, който се занимава единствено с това да оценява резултатите на училищата и на учениците, които учат в тях, и съответно да може да дава независима и реалистична оценка на техните способности.Отпадането от образованието на децата от малцинствата  всъщност се случва в годините между 5-ти и 7-ми клас,  когато материалът става достатъчно сложен, че децата, които нямат достатъчно добра подготовка по български език, просто не го разбират и престават да възприемат съдържанието, изтъкна експертът:Силно се надявам, че ако наистина има засилено обучение по български език и засилена самостоятелна работа с децата, които не се справят, то тази мярка ще може и да позволи това отпадане между 5-ти и 7-ми клас поне да бъде намалено, ако не елиминирано.

Прочети цялата публикация