България е сред страните в ЕС с най-силен ефект от кохезионните фондове

България е сред страните в ЕС, в които кохезионната политика (тоест отделяните средства за сближаване между регионите) дава най-висок принос върху ръста на икономиката. Освен България и сравнимите икономики от Централна и Източна Европа най-добре от кохезионните фондове се ползват също Испания и Португалия. Това става ясно от Седмия доклад на ЕК за сближаването. Три от регионите в България – Северозападен, Южен Централен и Югоизточен, са сред общо шестте региона в целия Европейски съюз с най-ниско ниво на социален прогрес през 2016 г., става ясно още от доклада. Затова пък България е сред страните със сравнително по-ниско ниво на безработицата. Седмият доклад ще е част от дебата за бъдещето на кохезионните фондове на ЕС след 2020 г., когато се очаква средствата да намалеят заради Брекзит, а правилата за ползването им да се променят. Досега кохезионната политика обхващаше всички региони на ЕС, но занапред споровете са дали тя да се ограничи само до най-бедните, изостанали краища, до трансгранични и други проблемни региони. Системата за разпределение на средствата трябва да бъде ревизирана, а нивата на национално съфинансиране да бъдат увеличени, става ясно още от документа. Според него фондовете трябва да станат и по-гъвкави, за да се избегнат проблемите от преминаването от един програмен период в друг. "В последните две десетилетия политиката на сближаване даде резултати във всички региони на ЕС и бе важен източник на инвестиции. По този начин в ЕС пряко бяха създадени 1.2 млн. работни места през последните 10 години, когато подкрепящите растежа бюджетни инвестиции спаднаха в много държави", се твърди в документа. Икономическите различия между регионите започват бавно да намаляват, отчита докладът. Според него регионите бележат икономически растеж, но той не е еднакъв. Много региони, чието богатство е близко до средното за ЕС, изглеждат приковани в "капана на средните доходи". Някои от регионите плащат цената на глобализацията, без да извличат никаква полза от този процес, като често понасят значителни загуби на работни места и не са в състояние да преобразуват промишлеността си. Те ще имат нужда от по-нататъшна финансова подкрепа за насърчаване откриването на работни места и структурните промени. В доклада се подчертава, че настоящите равнища на инвестиции са недостатъчни за постигане на целите за 2030 г. във връзка с дела на възобновяемата енергия и намаляването на вредните газове. Всички региони на ЕС ще се нуждаят от повече финансиране, за да намалят отделянето на въглерод. За да запазят своите позиции, регионите трябва да осъвременят икономиките си и да създават стойност. Тъй като в момента само няколко региона в ЕС могат да играят водеща роля, необходими са повече инвестиции в иновации, цифровизация и намаляване на количествата отделян въглерод. В допълнение към финансирането трябва да бъде насърчавано създаването на ефективни връзки между изследователските центрове, предприятията и услугите. Някои региони в ЕС са изправени пред обезлюдяване, докато много градове са подложени на натиск от страна на новодошлите, търсещи по-добри перспективи, включително мигранти. Въпреки че равнището на заетостта в ЕС достигна нова връхна точка, нивото на безработицата, особено сред младите хора, остава по-високо в сравнение с данните преди кризата.

Прочети цялата публикация