Проблемът с районирането и с броя на часовете по задължителните предмети в училищата

Въведеното от тази учебна година райониране на училищата създаде казус, който може доведе до сериозни разминавания в седми клас, когато в края на основното си образование учениците държат национално външно оценяване по български език и литература и по математика. Въведеното райониране не дава възможност на родителите да избират училище, а в един момент се оказва, че децата са пред свършен факт за това по кои предмети ще получат допълнителни часове по предвидените СИП и ЗИП като на места това разминаване в броя на часовете може да се окаже двойно, ако става дума за предметите български език и математика в училищата, избрали като свободна или задължителна избираема подготовка предмет, различен от тези, по които се държи национално външно оценяване. Така в края на седми клас децата в столичните училища държат изпити без презумпция да имат равни условия за училищна подготовка по тях.

Обемът на материала по математика е изключително голям и възможностите за неговото усвояване, само в задължителните часове по математика, са ограничени. В седми клас децата имат през учебната година 136 часа по тази дисциплина, в които те трябва да научат и упражнят 130 нови урока. На помощ на преподавателите, за да успяват да наваксат цялото това препускане през задължителната програма на учениците, са така наречените задължително избираеми предмети, които са по избор на ученика. Така изборът да падне именно върху математиката не е въпрос на предпочитание, а по-скоро на необходимост, споделя преподавател по математика в едно от средните училища в Добрич.

Възможностите за задължителни часове са изключително ограничени, възможностите на задължително избираемите часове, сега вече избираеми учебни часове, също са ограничени, защото по новия учебен план те са два часа и половина, но е желателно да бъдат и часове по математика, защото е невъзможно в рамките на 136 часа да се предаде материал около 120 учебни единици при положение, че част от часовете се губят и по определен начин. Задължително е за учениците да стигнат до умения по изпитната програма за националното външно оценяване. Учениците трябва да са стигнали до умения да прилагат знанията си, а възможностите на часовете от задължителната подготовка са изключително ограничени в тази насока. Там, където има допълнителен час по математика, има и по добър резултат, защото това все пак е глътка въздух.

Проф. Кирил Банков – преподавател във Факултета по математика на Софийския университет каза в „Преди всички“, че часовете по математика, са недостатъчни за преподаване на основния материал, заложен като програма за даден клас. Той коментира още:

Ако един ученик избере да учи СИП и ЗИП математика – това е негов личен избор, а този, който не го избере, се надявам, че пак е по негов личен избор. Оставям настрана това, че районирането поставя някои ученици в неравностойно положение. Проблемът, според мен, се корени накъде другаде. Часовете, задължителната подготовка по математика, не стигат, и според мен там е проблемът. Бих цитирал един документ, който се издава през година или две от ЕК, в който може да се види по брой часове по различните предмети, включително и по математика, България е една от държавите, в която задължителните часове по математика са изключително малко. Според мен там е проблемът.

Според него това, че не може да се избира училището, заради въведения принцип на уседналост, е проблем. Всяко дете може да посещава или не СИП или ЗИП по математика, в зависимост от неговите предпочитания, но сериозният проблем е с малкото часове, подчерта отново той:

Не е съобразен броят на часовете с онова, което учениците задължително трябва да научат, за да се представят добре на външното оценяване.

Смесват се различни проблеми в образованието, които нямат взаимовръзка помежду си, а и част от тях не са представени така, както трябва в нормативната уредба, коментира Евгения Костадинова – директор на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ към МОН:

На първо място проблемът с районирането. Той няма отношение към избора на предмети, които да се учат в раздел „Б“ и „В“, т.е. избираемите и факултативните часове, защото не училището предлага, а учениците избират, подават заявления какъв предмет биха искали да учат. Ако едно дете иска да учи математика, няма проблем в заявлението си то да посочи, че иска да учи математика. В случай, че се събере група, няма проблем децата да имат в избираемите часове математика.

Според Костадинова децата не са поставени пред различни условия, когато държат външното национално оценяване:

Това е следващото некоректно твърдение, което се налага. Всички ученици са задължени да изучат от определените часове в раздел „А“. Националното външно оценяване е само върху това, което се изучава в раздел „А“, което е общо за всички. Това учебно съдържание, което те изучават в раздел „Б“, не се включва в национално външно оценяване. А увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване на часовете по друг, защото има определен брой натоварване, което учениците могат да поемат.

Тя потвърди казаното от проф. Банков, че в България броят на часовете са най-малко, но поясни, че това е така, защото у нас ваканциите са най-дълги.

Репортаж на Мая Щърбанова, интервю на Валерия Николова с проф. Кирил Банков и Евгения Костадинова, интервю на Цветелина Стоянова с дете в седми клас. 

Прочети цялата публикация