Миграцията, липсата на практика и големият прием - основни проблеми във висшето образование

Гости в изнесеното студио на Радиокафе от Софийския университет "Св. Климент Охридски" са Антонина Атанасова- бакалавър по "Регионално развитие и политика", магистър по "Планиране и управление на териториални системи", в момента следва магистратура "Регионална сигурност", работи по управление на проекти в сферата на регионалното развитие.  Ралица Цветанова - завършила бакалавър "Регионално развитие и политика", в момента следва магистратура "Регионална сигурност". Избира географията, заради изключително богатото разнообразие от курсове, включени в специалността. Иван Иванов - бакалавър по "География", ще учи магистратура в Холандия. Иван избира географията, защото е любопитен към света, опитва се всяка година да посещава поне 6 нови държави, преди две седмици се връща от посещението си в Албания, Македония и Черна гора

Какво е необходимо, за да се извърши един плавен преход между от средното образвоание към висшето? Достатъчна ли е подготовката в училище? 

Проблемът със средното образование в страната ни е голям. Голям е броят на завършващите средно образование, които излизат ,и те са всъщност неграмотни, те са неподготвени за висше образование. Проблем е също, че тези, които завършват средно образование, те не могат да направят самостоятелни научни изводи на научения материал, смята Антонина Атанасова.

Друг проблем на средното образование, че има липса на обвързаност между образование и пазара на труда. След като младите хора завършат и вече трябва да се реализрат на работното място тук се среща конфликта между работодателите и работниците, тъй като ние не сме подготвени, за това, което ни очаква на работното място, нямаме тази подговтовка, обяснява Антонина. 

На въпроса дали са взимали частни уроци и тримата студенти отговориха, че не са взимали частни уроци и са се подготвяли самостоятелно в училище и вкъщи.

При мен също нямаше частни уроци, успях да си изкарам изпитите самостоятелно, разбира се с малко повече подготовка вкъщи. Смятам, че ако човек има желание може да се справи сам, категорична е Ралица Цветкова.

За мен има един много голям проблем в средното образование и това са последните две години- 11-ти и 12-ти клас, казва Ралица. Когато всички ти казват това са най-решаващите ти години, трябва да избереш какво да правиш със живота си. В тези две години ти не можеш да се концентрираш върху това какво искаш и как ще се реализираш, а единственото, за което мислиш са всичките 10 или 12 предмета, които трябва да изкараш, за да можеш да завършиш.

Това, което би трябвало да се направи нека средното образование да се ограничи до 10-ти клас, нека хората, които искат да продължат да участ да го правят в 11-ти и 12-ти клас, профилирано, по това, което биха искали да се развиват в бъдеще. Защото е много трудно един млад човек да вземе такова важно решение за себе си, и съответно да се концетрира, при положение, че има толкова много предмети в училище, на които трябва да се обръща внимание, коментира Ралица. 

Според Иван Иванов трябва да се обръща повече внимание на децата, които са неграмотни. Той даде за пример класацията на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците), според която 40 % от младите хора в България са неграмотни, много често те попадат в категорията на по-социално слаби от малцинствата с различен майчин език.

Може би най-важното, което трябва да се направи е да се насочи вниманието към тези деца, защото 40 % това е много солиден дял, което ще влезе в пазара на труда, и в крайна сметка ще стане много трудно за удържане на социалната система, убеден е Иван.

Сред другите промени, които трябва да се направят сппоред  Иван са преработването на учебните планове и да има по-добра регулациоя от страна на Министерството на образованието и науката за съдържанието на учебниците.

Младите хора подкрепят и носенето на униформите, както и въвеждането на целоднвеното образование. 

Какви са проблемите във висшето образование днес?

Най-големият проблем в момента е миграцията. Не може толкова много кадри да изтичат от страната ни и никой да не прави нищо по въпроса“, възмущава се Ралица. И колкото и да се говори, че политиката се води по места, всяко учебно заведение трябва да има политика за задържане на кадри, въпросът е да тругне от държавна политика. 

Другият основен проблем, според Ралица е липсата на практика по време на обучението. Знам, че теорията ни е нужна, знам,че всичко тръгва от теорията, но липсата на практика е много, много голям минус. Когато излезем от университета с дипломата и със знаията, ние не можем да ги приложим. Това е изключително голям проблем, който в повечето европейски университети липсва, смята Ралица.

За мен най-големият проблем е огромното  количество приемане на студенти, тъй като бюджетите, които се отпускат на университети са на базата на брой места, което довежда до това, че всеки, който иска да стане студент става студент. Почти всеки завършва… За мен лично трябва да влзиат по-малък брой студенти и да излизат качествени кадри или да влизат по-голям студенти, но да излизат много малка част и ъто тези, които са качествени, коментира Антонина.

Иван смята, че сред основните проблеми са финансовите и липсата на контрол върху качеството на преподаване. Тези неща не са уредени както трябва, при сериозни нарушения от страна на преподаватели  няма механизми, по които те да бъдат отстранени. По-сериозният проблем е, че няма кой да дойде да преподава на тяхно място. Защото сиситемата е крайно неодфинансирана, младите хора нямат стимул да останат и да се развият в университета. По-скоро отиват в частния сектор, където заплатите са много по-високи или емигрират в чужбина. 

Целият разговор с Антонина Атанасова, Ралица Цветанова и Иван Иванов можете да чуете в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация