България е на дъното по медийна грамотност в Европа

Освен по медийна свобода, България се оказва и в дъното на класация за медийна грамотност, отчитаща способността на обществото за критично мислене и  различаване на фалшивите новини, манипулациите и конспирациите от обективните факти. Страната ни се оказва на едно от последните места в Европа заедно с Черна Гора, Албания и Турция, докато първи по медийна грамотност са Финландия, Холандия, Дания и Естония. Това показва индекс, изготвен от “Отворено общество“ на базата на пет ключови критерия – медийна свобода, образование, доверие в обществото, и използване на информационните и комуникационни технологии. Авторът на изследването Марин Лесенски посочва, че като цяло обществата с по-свободни медии, по-добро образование и по-високо доверие между хората имат и по-висока медийна грамотност и са по-подготвени да се справят с негативните ефекти на “пост-инстината“ и фалшивите новини. Например Естония, която заема четвърто място в класирането, наред със свободните медии, има и най-добрите резултати в Европа в образователния тест PISA. AdPlatformZone = { id: "e9ca22318", format: "500x0" }; Обратно, най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по-лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на фалшивите новини “алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света и др. Изследването отчита и определени географски тенденции. Страните от Северна и Северозападна Европа са начело, следвани от останалите страни от Западна Европа. Има среден преходен клъстър между Италия и Словакия, който обхваща и съседните Унгария и Хърватия. Балканските страни, включително Гърция и Турция, остават в последните два клъстъра с най-нисък брой точки. “Донякъде е иронично, че във време, когато данните стават едни от най-търсените стоки, т.нар. “пост-истина“диктува значими политически и социални тенденции в противоречие с обективната информация“, казва авторът на изслеването. Медийна свобода “Свободата на медиите“ е включена като ключов индикатор за медийна грамотност. Нарастването на фалшивите новини в условията на фрагментирана медийна среда или пък на слаби и контролирани медии в някои страни е съпроводено от влошаване на качеството на публичните и обществените дебати и на качеството на демократичния процес като цяло. За изготвянето на индекса от “Отворено общество“ са ползвали два общоприети индекса, които измерват медийната свобода –на “Фрийдъм хауз“ и на “Репортери без граници“.    Образование Образованието е друг ключов компонент. Например, финландското правителство счита силната система на обществено образование като основно средство за противопоставяне на информационната кампания, която се води срещу страната. Нещо повече: “широко разпространеното критическо мислене сред финландското население и последователните мерки на правителството“ се приемат като основен елемент за устояване на кампанията от фалшиви новини. Като цяло се счита, че по-образованите хора са по-информирани, мислещи по-критично и по-малко склонни да попаднат в капана на фалшивите новини. Но има и по-сложни психологически механизми, които действат в случая. Едно изследване на конспиративните теории показва, че по-образованите хора контролират по-голяма степен живота си, не вярват много на лесни решения и имат повече аналитични умения. Включените индикатори за образование са от изледването PISA за четене, научна и математическа грамотност, като тези за четивна грамотност са включени с най-голяма тежест. PISA е много подходящ показател, защото дава представа не само за постиженията на учениците, но и за цялостното функциониране на образователната система в една страна. Индикаторът “Дял на хората с висше образование“ също е включен за измерване на нивото на образование, но с по-малка тежест. Доверие в обществото Съществуващото доверие е друг важен аспект. Феноменът “пост-истина“ е придружен от изключително високи нива на недоверие към институциите, традиционите медии, политици и експерти. Теориите на конспирацията като водеща представа за функциониране на света едновременно отразяват и водят до по-ниски нива на доверие. В предложения модел се използва свързан индикатор “доверие в хората“. Той измерва нивата на доверие в обществото и “отразява възприятието на хората за това, доколко може да се доверят на другите“ според определението на Oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие. Като цяло, високите нива на доверие са белег на успешните общества и отразяват степента на развитие на гражданското общество. “Е-участие“ “Е-участие“ е индикатор, който измерва използването на информационните и комуникационните технологии, за да засили политическото участие и да се направи възможно за гражданите да комуникират един с друг, с политиците и институциите. Например, фалшивите новини са измислени новини и съзнателно представяне на неверни твърдения като факти, които могат да преследват политически или финансови облаги и не бива да се бъркат със случаи на просто лоша журналистическа работа.

Прочети цялата публикация