Как обаче изглежда Пътят на коприната от гледна точка на Китай?

Следващата седмица е най-дългоочакваното събитие в Китай - конгресът, на който се очаква да бъде преизбран лидерът Си Дзинпин. Големият въпрос обаче е кои ще бъдат хората, които ще влязат във върховния орган на Китайската комунистическа партия, защото това ще предопредели политиката на държавата през следващите пет години. Повечето анализатори са категорични, че каквито и промени да настъпят, със сигурност Китай ще запази линията на отварянето на икономиката си към света. Символът на тази политика е Пътят на коприната - идеята за възраждането му и изграждането на икономически пояс около него от страните в Централна Азия и Близкия Изток. Външните анализатори разчитат тези намерения като желание за китайска експанзия. Как обаче изглежда Пътят на коприната от гледна точка на Китай и защо това е един от символите, с които всички свързват лидерът Си Дзинпин? 

В китайския говорим език няма определена дума или израз за "път на коприната", в която да е вложен целият смисъл на икономическите и културни връзки, създадени в през годините. Първият, който употребява терминът, е германският географ от 19-ти век Фердинанд фон Рихтхофен. Той го използва в единствено число - Seidenstraße и с него илюстрира търговските връзки на Китай с Римската империя. След това терминът е възприет от много изследователи, а значението му се разширява не само върху търговските връзки, но и върху политическите и културните взаимоотношения, казва проф. Лю Яншен, който преподава история в Университета в Нандзин. Според него, през последните 30 години - държавата буквално е процъфтяла, защото икономическата реформа вече дава явен резултат. Една от основните заслуги затова е на настоящия лидер Си Дзинпин, който ще бъде преизбран и за втори мандат, убеден е историкът

Същността на термина "Път на коприната" със значението, което му придаваме в модерния свят, беше дадена от генералния секретар на партията Си Дзинпин преди четири години. Тогава той беше поканен да изнесе лекция в университета в Астана, столицата на Казахстан. След това, на среща в Шанхай той доразви идеята, според която освен възраждането на Пътя на коприната, страните от Централна Азия и Близкия изток могат да образуват един икономически пояс около пътя. Оттук нататък терминът "Път на коприната" започна да се появява все по-често в световните медии.

Според по-младите анализатори, Пътят на коприната е символът, който трябва да промени отношението към Китай като към страна, която произвежда евтина и некачествена стока. Брандът „Китай” трябва да се свързва с модерно и качествено производство, убеден е и Нин Шао, който се занимава с политически науки.

Възстановяването на Пътя на коприната и създаването на т.нар. икономически пояс около него е още една инициатива, с която Китай иска да покаже на обществото, че се отваря към света и иска да се интегрира по-добре към световната икономика. Разбира се, символът на античния път на коприната е използван, за да демонстрира желанието на страната ни да възстанови икономическите връзки - по суша и по море, с всички държави, с които някога е търгувала - говорим за страните от Близкия Изток, Европа и Африка. Затова, когато си говорим за "китайската мечта", можем да я опишем така - Китай отново да бъде най-голямата световна сила в сферата на културата, икономиката и политиката.

По-рано през годината около 70 държави подписаха с Китай споразумения за сътрудничество по инициативата "Един пояс - един път". Тогава Пекин обеща да отпусне 8 милиарда и 700 милиона долара за проекта

След 30 години икономически реформи Китай натрупа доста резерви и има в излишък стомана, метал и други материали. Също така за този период ние натрупахме много инженерен опит . Знаете, че успяхме да построим пътища, летища, инфраструктура, скоростни влакове и то много по-добри от тези, които има в останалите държави. Така Китай не просто стана много силна държава, но има възможност да инвестира средства на места, където това е необходимо. Ще дам пример с Африка или Близкия Изток. Те се нуждаят от капитал, за да осъвременят инфраструктурата си. Освен това те имат нужда от китайските стоки, които са много евтини и могат да бъдат използвани ефективно, каза Нин Шао. Той е категоричен, че това ще доведе до просперитет и на останалите държави, не само на Китай

Хората отиват там, където са парите. Когато някъде има икономически растеж, се отварят нови работни места, което естествено води към увеличаване на броя на хората, които искат да се устроят на това място. Това е същият принцип, по който американските или германските инвестиции се осъществяват в Китай. За да се случи която и да е инвестиция обаче, има нужда от хора с определена експертиза. Ще дам пример с Шанхай. Около един милион души живеят в града, защото имат определени знания и умения, за да управляват най-мощните компании в града. Знаете, че в Шанхай живеят 25 милиона души, но около милион са експертите, които въртят цялата икономика. От тази гледна точка, аз намирам за напълно нормално, китайците, които имат най-добрата експертиза в определени области, да отидат по света и да помогнат за развитието на определени региони по пътя на коприната.

И отново ще се върнем години назад. Този път в младостта на проф. Лю Яншен и неговото първо посещение в Източна Германия, за да илюстрираме как в Китай изучават история. По време на обиколката си тогава като съвсем млад учен, той е посетил лекция за германските открития

Гутенберг? Кой е този? А Гутенберг - създателят на печатната машина? Аз отговорих, че печатът е изобретен в Китай. Преподавателят - проф. Смит ми се изсмя и ми отговори, че всичко е създадено в Китай. Само че бях прав. Има изображения, които могат да се видят на много места. Запазени са и дървени блокчета, с които още през 6-ти век в Китай сме използвали печата.

Тогава гравьорите са използвали тънки и дебели линии върху дървени блокчета, а методът се е нарича "ксилография". Най-старата известна печатна книга в света е „Диамантената сутра“ от 868 г., но да се върнем към Пътя на коприната и позитивите за Китай -

Китай не само е давал на света от своите знания благодарение на Пътя на коприната. Случвало се е и обратното. Например, в Китай никога не сме познавали колелото преди тази толкова важна технология да бъде донесена при нас от Запад. Повечето от китайските археолози вярват, че колелото е навлязло в нашия живот, защото са ни го показали хора, пътуващи по Пътя на коприната.

Прочети цялата публикация