Експерти от БАН представят в сряда най-мащабното изследване на българските общности зад граница досега

Най-мащабното изследване на българските общности зад граница, правено досега, ще бъде представено в сряда в 17 ч. Националния етнографски музей. То е плод на усилията не експертите от Института по етнология и фолклористика с етнографският музей към БАН. 

Ръководителят на проекта доц. д-р Владимир Пенчев определи българският мигрант като „мигрант като всеки друг“ но подчерта:

Започваме да се замисляме, дали да говорим за миграции или за мобилност, тъй като ситуацията, особено в Европа, но не само, вече предразполага и към един друг тип установяване, пътуване, минаване на граници, а това естествено изисква и малко по-различен поглед.

Гл. ас. Лина Гергова изтъкна, че огромна част от българските мигранти в Европа са декларирали желание да се върнат в България, когато се пенсионират.

Свикнали сме да мислим за културното наследство като нещо постоянно, сталбилно, непроменящо се в годините. Може би е добре да помислим за българските общности в чужбина като част от една глобална българска нация, която вече не е само затворена в границите на страната ни. Благодарение на интернет, имаме хиляди случаи, в които се вижда как мигранти, примерно, от Гърция се местят в Германия, от Германия във Великобритания, от Великобритания - в Щатите, това е един много динамичен процес. Също толкова динамични са процесите, с които е свързано, ние учените го наричаме "конструирането на културното наследство", но това са процеси, които предполагат пренасянето на културното наследство зад граница, тоест, какво тези мигранти носят от родината в своя куфар.

Културното наследство, всъщност, институциите, които българите зад граница организират, за да го поддържат, ги поддържа и ги прави общност.

От института са подготвили брошура, в която предлагат на държавата конкретни политики в помощ на мигрантите. Една от тях е да се допусне възможност да съществуват читалища зад граница и те да участват по различни проекти, нормални у нас. Въпреки че има стотици съботно-неделни училища зад граница, само две са традиционните училища, в които децата учат по 5 дни седмично по българската програма

Прочети цялата публикация