Проф. Добрин Константинов: Трансплантацията на стволови клетки в повечето случаи води до пълно излекуване

Трансплантацията на стволови клетки е неотменна част от лечението на онкохематологичните и други тежки заболявания и у нас. На 10 октомври 1997 г. се навършиха точно 20 години от първата трансплантация на костен мозък (стволови клетки), извършена в България. Методът е приложен на дете със злокачествено заболяване. Трансплантацията, със собствени стволови клетки, е извършена в Клиниката по детска онкохематология при ИСУЛ. През 2000 година е направена и първата трансплантация от чужд донор. Сега клиниката е част от Клиника по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ", с ръководител проф. Добрин Константинов, Национален консултант по детска хематология и онкология.

Каква е равносметката от прилагането на метода и каква е успеваемостта?

"Щастливи сме, че сме част от напредъка на медицината и вече 20 години развиваме този метод. Официално се смята, че му е дадено начало преди 60 години. Доста дълги години се оказва, че е добра теоретична постановка, но много трудно осъществима на практика. И благодарение на това, че теоретичната постановка е много интересна и предполага много добри резултати, успоредно това е подтик за развитие на много специалности, дава тласък на много други, и медицински и не медицински науки, които по обратен път дават своето, за да се усъвършенства методът и през последните години е неотменна част от лечението", коментира пред Радио София началникът на Клиниката по детска клинична хематология и онкология проф. Добрин Константинов.

Какво представлява трансплантацията?

Специалистът поясни, че става дума за трансплантация на хемопоетични (кръвотворни) стволови клетки, т.е. най-младите и потентни клетки. Те могат да бъдат извлечени от три места - от костния мозък, от периферна кръв и от пъпната връв. След извличането им, целта е в една или друга степен тези клетки да заместят или възстановят костен мозък, който е заболял.

"Едната разновидност е т. нар. автоложна трансплантация, при която собствени клетки се събират и заделят и след това, тъй като пациентът се подлага на тежко лечение и костният мозък не може сам да се възстанови,  му се "връща" запазеният костен мозък и той възстановява кръвотворенето. По-сложният начин е, когато трансплантираме клетки от чужд донор - близък роднина - брат, сестра и т.н., но и доста по-далечен, случаен човек от световните регистри. И тук вече се противопоставяме на природни закономерности и затова методът е сложен. Защото колкото и идеално да подберем донора, винаги има противоречие - имунен конфликт, който или предварително трябва да бъде съобразен и предотвратен, или контролиран във времето", обясни проф. Константинов.

След успешна трансплантация пациентът може да е напълно здрав

Специалистът обясни, че простичко казано се заменя болният костен мозък с чужди клетки, които могат да възстановят цялата кръвна система на пациента. Често костно-мозъчната трансплантация се свързва с левкемия, но чрез метода може да се лекуват и вродени състояния като вроден имунен дефицит, вродени анемии (таласемия) и д.р. Крайните успехи на много от случаите е пълно излекуване, каза проф. Константинов. Той обясни, че самата трансплантация обаче изисква много сериозна предварителна подготовка - изолация и лечение на пациента, преливане на кръв, антибиотици и др.

В трансплантационния център на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на ИСУЛ се работи по международно утвърдени протоколи и европейски правила. Центърът е част от Европейското дружество по трансплантология.  Проф. Константинов посочи, че лечението при децата е различно от това на възрастните. Всеки случай се анализира от специалистите строго индивидуално.

Още за показанията на прилагането на метода, за етапите на лечението и за прилагането му в България - чуйте разговора с проф. Добрин Константинов!

Прочети цялата публикация