БНР | 16.10.2017 16:04:31 | 327

Анастас Стефанов: За да има ново дясно обединение, трябва обща платформа и доброволен отказ от политическия егоцентризъм


Политологът Анастас Стефанов от изследователски център "Тренд" коментира в предаването "Нещо повече" перспективите за ново обединение в десния политически спектър, като изтъкна, че е скептичен за бъдещото развитие на подобна формация, особено ако не бъдат обсъдени идейните основи, на които ще стъпи и не бъде изяснен въпросът за лидерството. 

Политологът не изключи обединение в дясно до евроизборите, което беше декларирано като цел днес от един от лидерите на СДС в ефира на "Хоризонт",  но подчерта, че, за да се осъществи това: Трябва сериозен, доброволен отказ от политическия егоцентризъм от страна на всеки един от лидерите.  Претенцията за върховенство сама по себе си ограничава развитието на подобни субекти и ги прави временни, подчерта Стефанов, допълвайки:

Тези формации, за които ние говорим, имат нужда от сериозен идеен дебат преосмисляне на цялостното участие на Реформаторския блок във властта.  Трябва всички субекти, които ще бъдат съставни части на това ново обединение, да направят недвусмислена оценка на това участие.  Това отнема време.  Аз не казвам, че няма да се случи, но на първо място това е въпрос, може би, на търсене на обща идея, на търсене на обща платформа и основание и, разбира се, на доброволен отказ от политическия егоцентризъм.

По отношение на разпознаваемите извънпарламентарни сили в дясно, като "Да, България", ДСБ, "Нова република", СДС, "България на гражданите" Стефанов коментира, че те трудно могат да се обединят на принципна основа: Това са това са политически сили с различна идейна основа.  Те биха могли да се обединят поради факта, който най-често, по принцип е причина на тяхното обединение, а това е аритметичен сбор на електоралната им подкрепа.  В интерес на истината това е наследено от така наречената автентична десница, която след завършването на мандата на ОДС, след 2001 година, претърпявайки различни основни разделения, неведнъж прибягваше към съответното си обединяване, за да реализира свое по-голямо парламентарно представителство.

 В момента не мога да кажа дори каква въобще електорална база имат подобни политически сили, които сами по себе си не се изявяват, отбеляза анализаторът и допълни:

Това е една либерална общност, в която влизат по-консервативни или по-дясно представящи се групи и такива, които са откровено прогресивно либерални общности, които обаче не отговарят на най-съществения въпрос  -  каква е идейната основа, върху която ще стъпи това обединение и по принцип кои биха били партньорите на това обединение./.../ Тоест възниква резонният въпрос коя е политическата сила, с която биха си партнирали и въз основа на какви принципи, които не биха били нарушими. Защото една от големите поуки е именно това - за така наречения Реформаторски блок -  тъй като той влезе с някакви базови противоречия между основните субекти./.../ и излезе като практически един разцепен субект.  Влязоха в управлението с ГЕРБ, но очевидно, правейки сериозни компромиси със свои предизборни заявки./.../  Въпросът е, че такова обединение не постигна съгласие вътре в себе си, а когато нямаш съгласие вътре в себе си, ти за какво да се бориш?.  Защото това, което произведе Реформаторския блок, беше една непрестанна вътрешно коалиционна борба, междулидерска борба, борба за това кой да бъде тъй нареченият неформален председател, лидер на Реформаторския блок .

И сега да кажем, че се яви тази общност под някакъв друг брандинг, това са въпроси, които  отново ще стоят на дневен ред, защото във всяка организация въпросът за лидерството е автентичен, коментира още Стефанов. Цялото интервю чуйте от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация