Какви са големите предизвикателства пред европейските демокрации

Мога да назова директно трите големи предизвикателства пред европейските демокрации - това са Виктор Орбан, Ярослав Качински и Владимир Путин. И тъй като и с процесите в тези държави по един или друг начин са свързани и други страни, то това е проблем и за тях. Мисля, че в България липсва дискусия по този въпрос, коментира в ефира на "Хоризонт" политологът д-р Даниел Бохслер, един от ръководителите на проекта "Барометър на демокрацията",  който съчетава усилията на изследователите от Университета в Цюрих и Центъра за изследване на социалните науки в Берлин. Проектът разработва инструмент за оценка на качеството на демокрацията в 30 установени демокрации, който дава възможност за критичен анализ и наблюдение на демократичното развитие във времето.

Смятам, че и Орбан, и Качински, и Путин символизират, показват определени специфики, коментира още Бохслер, допълвайки: В началото очакванията бяха големи - очакваше се, че ще се разбие двуполюсният модел, че е дошъл краят на историята, че с разширяването на ЕС, присъединяването на държавите от Източна и Централна Европа ще постигнем перфектната демокрация, че самото членство в ЕС е гаранция за успехи и развитие на демокрацицята и либералните идеи, на изборателна компетентност и на демократичност на законите. Оказа се обаче, че ЕС не е достатъчно силен и че не в състояние да спре всички предизвикателства, на които сега ставаме свидетели.
В коментар за състоянието на демокрацията в България Бохслер посочи: Не съм навлязал във всички подробности и важни неща за Българя, но в общи линии ще отбележа, че все още има сериозна предизвикателства, свързани с демокрацията. В този смисъл като че ли не са много големи подобренията, които наблюдаваме след присъединяването й към ЕС. Едва ли това, което ще споделя, е новина за обществото ви, защото това са показатели , свързани с корупцията, върховенството на закона, независимостта на съдебната система, въвличането и участието на определени икономически групировки и мрежи в политиката, по начин, който е недопустим. Напоследък също така много се говори за свободата на медиите. Болезнено стои въпросът за възможносттите на страната ви за развитие на публичната сфера с независими медии, които да поставят критично темите от политическия живот. 
В отговор на въпрос по казуса с Испания - кое е по-демократично - да решава улицата, или правителството, анализаторът подчерта, че: Най-демократично е, когато правителството не е изолирано и откъснато от улицата.
Темата за предизвикателствата пред европейските демокрации коментира  и доц. Светлозар Кирилов, преподавал по социология във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски”:
Ние хората имаме една тенденция да не оценяваме това, което имаме и смятаме, че сегашните проблеми са по-големи, отколкото тези в миналото.  И примерно такава е и оценката - че има разочарование от Европейския съюз, че присъединяването на Източна Европа към Евросъюза не е довело до тези очаквания, които са имали гражданите от Източна Европа, но ако видим процеса и проблемите преди това: континентът Европа, изграден от два противоположни политически лагера - Изтока и Запада, капитализма и социализма, които са били понякога много близо до война, тогава са били много по-големи и много по-сериозни, отколкото са сега.  Така че, каквито и да са сегашните предизвикателства пред Европейския континент и пред Евросъюза, техните възможности за решение сега са много по-големи, отколкото са били в миналото, когато е имало едно съвсем реално разделение на континента, с една съвсем реална опасност от война и конфликт с много сериозни последици, които ние за щастие сме избегнали.

Разликите между Източна и Западна Европа са много дълбоки и те са доста отдавна  - още от 18-ти век се вижда, че има значително големи различия  - икономически и политически между развитието на Източна и Западна Европа.  И затова не е толкова лесно да се преодолее тази разлика за около 28 или 30 години - тоест нужни са още усилия, за да има сближаване на нивата на демокрация и стандарт на живот между Източна и Западна Европа.  И точно това, че този процес е дълъг и това води и води до едно разочарования сред част от гражданите на Източна Европа, които очакваха, че промените ще дойдат много по-бързо, много по-скоро, че само след няколко години (такива бяха очакванията в началото на прехода) източноевропейците ще имат стандарта на живот както е в Германия, Франция, Швеция  и в другите страни от Западна Европа.  Това не става толкова бързо, тъй като тези разлики наистина са дълбоки, исторически и не е толкова е лесно да бъдат преодолени.  Те не се дължат само на социализма, а всъщност още преди него. 

Интервютата на Валерия Николова с Даниел Бохслер и Светлозар Кирилов може да чуете от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация