Бизнесът иска оставката на социалния министър заради ръста на доходите

Четирите национално представени работодателски организации поискаха в сряда незабавното оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков заради заложеното в бюджета несъгласувано вдигане на минималните осигурителни прагове за отделните професии с 3.9 % и на минималната работна заплата от 460 на 510 лева от началото на следващата година. Петков обяви решението си да наложи административен ръст на минималните осигурителни доходи в края на септември, след като за втора поредна година процедурата по договаряне на новите осигурителни доходи между бизнеса и синдикатите се провали, тъй като работодателските организации я бойкотираха. През 2016 г. година нямаше административно увеличение на минималните осигурителни доходи, но средното увеличение беше с 2.6 на сто в резултат на ръста на минималната работна заплата. Според четирите работодателски организации обявеното увеличение на праговете и минималната заплата е в "драстичното противоречие с обективните икономически реалности и препоръки на Европейската комисия". "Минималните осигурителни доходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си, тази мярка произведе известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, е вече неактуална, остаряла, неефективна и се превръща в бреме и тежест за конкурентността на икономиката и заетостта", се казва в позицията на Асоциацията на организациите на българските работодатели, която обединява Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Работодателите изчисляват, че реалното административно увеличение на минималните осигурителни доходи за отделните професии през 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване. В същото време ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на годината е 11%, спрямо същия период на 2016 г., а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Според бизнеса увеличението на минималните прагове и минималната заплата година е стъпка, пряко насочена срещу социалния диалог, която демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, включително за актуализация на минималната заплата след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне. Поради липса на консенсус между работодателите и синдикатите приемането на формула, по която да нараства минималната заплата, се отлага с повече от три години. Работодателите критикуват министъра и за това, че не се предприемат структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж. Бизнесът посочва, че в годините след глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. "Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС", коментират работодателите. Работодателите обръщат внимание и на това, че предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, не е обвързано с осигурителния принос и нарушава принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. "Прегледът на промените в т. нар. "специфични препоръки за страната" от последните години показва, че ЕК също не подкрепя определянето на минималния осигурителен доход по длъжности и икономически дейности, вкл. поради липсата на "прозрачен механизъм за определяне на минимаълната заплата и правила за административните увеличения на минималния осигурителен доход", нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд, и липсата на обвръзка с ръста на производителността на труда. Все още не е закрита и процедурата срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execive macroecomic imballances), конкретно относно прекомерния ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost)", се казва още в позицията на работодателите.

Прочети цялата публикация