Немлечни мазнини, повече вода и забранен препарат в кравето масло откри "Активни потребители"

Наднормено съдържание на вода, нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и наличие на забранен в ЕС противогъбичен препарат са открити в различни марки краве масло, продавани в България. Това показват резултати от лабораторни изследвания, поръчани от асоциация "Активни потребители". Те са обхванали 10 марки масло, купени от магазини, продаващи продукти на едро в Несебър и Бургас. От организацията са избрали такива обекти, тъй като наблюденията им показвали, че производителите пласират продуктите, които не отговарят на изискванията, основно на едро. Така те попадали в хотели, ресторанти, детски градини, училища и болници. Какво трябва да съдържа маслото От "Активни потребители" обясняват, че са избрали да изследват съдържанието на кравето масло, тъй като то е просто и разбираемо. Този продукт се състои от 82% животински мазнини и до 16% вода, обясняват от асоциацията. Уточняват, че "не се допуска добавяне на никакви други съединения, включително немлечни мазнини, консерванти, оцветители и други добавки". Влагането на немлечни мазнини трябва да се посочва на етикета, а такъв продукт да се обозначава като имитиращ. Преди две години асоциацията направи подобно изследване на 15 марки, предлагани на пазара. Тогава при 4 имаше вложени немлечни мазнини, а при 1 - повече вода. След намесата на Икономическа полиция продуктите бяха изтеглени от пазара, а няколко фирми - глобени от Комисията за защита на конкуренцията. Какво има всъщност От 10 търговски марки, включени в настоящето изследване, в 3 са открити немлечни мазнини. Става въпрос за 10-грамова опаковка на "Маркенбургер" ЕООД и две марки на производителя "Хранинвест" - "Чепеларе" и "Краве масло". Количеството на немлечни мазнини варира от 40 до 60% спрямо общата масленост. Според "Активни потребители" е вероятно немлечните мазнини да са хидрогенирани растителни мазнини, които повишават риска от сърдечно-съдови заболявания. При двата продукта на "Хранинвест" има и наднормено съдържание на вода. Същият проблем е засечен и в "Краве масло" на "Милтек КК". Това е отбелязано на етикета, но посоченото на него водно съдържание е по-малко от реално установеното. В изследваните продукти на "Хранинвест" е засечен фунгицида натамицин. Той е открит и в масло "Роса", произведено от "Белла България". От "Активни потребители" обясняват, че високото съдържание на вода е предпоставка за развитието на патогенни микроорганизми, както и за развитието на окислителни процеси, които водят до натрупването на токсични и канцерогенни съединения. Засеченият фунгицид пък бил забранен за влагане в краве масло в Европейския съюз. Той се използва в хранителната индустрия отдавна за удължаване на трайността на продуктите, които съдържат повече вода. Не може обаче да се използва в краве масло. Количеството му в проверените продукти е от 8 до 32 мг/кг. От "Активни потребители" обясняват, че препаратът е слабо токсичен, но въпреки това представлява риск за здравето. Причините са, че той може да спре развитието на плесени по повърхността на маслото, но не и на патогенни бактерии в продукта. А предпоставка за тяхното развитие е високото съдържание на вода. Освен това препаратът е алерген и присъствието му трябва да се отбелязва на опаковка. Подвеждащи етикети Както и при другите тестове на "Активни потребители", и при този се установяват неточности в информацията, поднесена на етикетите. За две търговски марки няма информация за съдържанието на белтък - "Верея" на Обединена млечна компания, и 10-грамовата опаковка, произведена от "Маркенбургер" ЕООД. При 2 марки измереното съдържание на мазнини е по-ниско от посоченото на етикетите - "Краве масло" на "Милтекс КК" и "Чепеларе" на "Хранинвест". При тези две марки съдържанието на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното. Същият проблем е открит и в Deutshe Markenbutter на "Милки Груп Био" ЕАД, "Краве масло" на "Хранивест" и масло "Вълчев". "При някои показатели, най-вече белтък, производителите са подходили несериозно и едва ли стойностите на етикетите са следствие от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се сваля от интернет е масова в България. За съжаление контролните органи не обръщат внимание на това и резултатът е очевиден – голяма част от написаното на етикетите се разминава с реално установените стойности и потребителите се заблуждават", обясняват от "Активни потребители". Официалният държавен контролен орган - Българската агенция по безопасност на храните, отказа да коментира темата.

Прочети цялата публикация