Умните градове застрашават личните данни на хората

Въпреки че умните градове спестяват ресурси, енергия и време, чрез използването на различни технологични и мобилни приложения, те създават проблеми със защитата на личните данни и със замяната на работни места от компютри. Това предупреди Улрике Щрака, търговски съветник в посолството на Австрия в България, по време на конференция, посветена на развитието на интелигентното управление на градовете, организирана от b2b media във вторник. Следенето и контролирането на градската среда чрез видео камери, сензори, джи пи еси, както и използването на мобилни приложения за информация например кога идва чаканата от човек линия на градския транспорт, реално във всеки един момент правят съответния човек "стъклен" и проследим по всяко време, посочи Щрака. Затова според нея държавата трябва да разработи мерки за защита на личното пространство на човек в условията на дигитално управлявани градове и да е ясно докъде е границата, до която могат да се събират данни за гражданите, за да не може да се извършват различни злоупотреби с тях. Другият проблем, по думите й, е закриването на човешки работни места при дигитализацията на градската среда. Тази опасност индиректно бе потвърдена от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, който по време на форума посочи, че е съвсем реално в бъдеще по улиците на София да се появят трамваи и тролеи без ватмани, а управлявани от компютри. За третия лъч на метрото вече бе обявено, че има възможност мотрисите да нямат машинисти, а да се командват електронно. Щрака смята, че при добра регулация на защитата на личните данни на хората и на технологиите на самите компании разработчици, поумняването на градовете е голям позитив за обществото. Внедряването на дистанционен контрол върху различни части от градската среда и на приложения за ранно известяване е много полезно за избягване на автомобилни задръствания например при затваряне на тунел или предупреждение за възникнал пожар или катастрофа, коментира търговският съветник на австрийското посолство. Бившата шефка на "София тех парк" Елица Панайотова, която в момента е координатор на проекта "Зелена София" към Столичната община, посочи, че един град става умен не само чрез внедряване на технологиите, но и чрез подходящото местно самоуправление с помощта на гражданското общество. Тя отбеляза също, че хората често погрешно свързват понятието зелен град само с парковете и тревните площи, а става въпрос и за чистотата на въздуха, която пряко зависи от трафика и състоянието на автомобилния парк, става въпрос и за събирането и ефективното рециклиране на отпадъците. Панайотова разказа още, че ръководеният от нея проект, чиято цел е да подготви кандидатурата на София за Зелена столица на Европа за някоя от идните години, е разработил дигитална карта на замърсителите на въздуха в София. На нея са отбелязани всички домакинства, които потребяват твърдо гориво за отопление – мазут, въглища и дърва. Идеята е в бъдеще на тази карта да бъдат нанесени и замърсяванията, предизвикани от градския транспорт и другите превозни средства, и в бъдеще да може да се ползва за различни проекти. Интегрирането на различните решения на проблемите на съответното селище е правилният подход за прехода към дигитализацията на градската среда, смята още Панайотова. Участници във форума отбелязаха също така, че изключително важни за поумняването на градовете са местните предприемачески групи, които с подкрепата на местните власти допринасят за разработването и прилагането на интелигентни решения за градското управление. Коефициентът на интелигентност на градовете зависи много и от айкюто на местната власт, на бизнеса и на гражданите, пошегуваха се лектори на конференцията. Калоян Карамитов от инициативата за устройствено планиране "Визия за София”, отбеляза, че само налагането на т.нар. зелени визии само по себе си не е гаранция за успеха им. "Отношението на всеки един гражданин е от ключово значение за градската среда", посочи той.

Прочети цялата публикация