Герган Ценов: „Съвременната българска музика се приема с изключителен интерес от публиката в САЩ“

На 29 октомври от 19 часа в зала „България“ Софийската филхармония ще изнесе концерт, чиято програма е съставена изцяло от български творби. Гост-диригент е Герган Ценов, който близо две десетилетия живее в САЩ. Името му е познато на неголям кръг професионални музиканти и почитатели на изкуството у нас. За него се заговори доста активно около концерта му с Нов симфоничен оркестър през 2017 г., на който беше изпълнена за първи път пред публика Шеста симфония от Васил Казанджиев – един от ярките представители на музикалния авангард у нас. След успеха на премиерата идва и поканата от Софийска филхармония да състави и дирижира програма изцяло от български произведения.

Герган Ценов е роден в гр. Монтана, но е израснал в Пазарджик, където са и първите му занимания по музика.

Моят път на развитие е конвенционален – разказва той. – Изминават го всички професионални музиканти в България. Започнах в школата по изкуствата в Пазарджик, след това продължих в Националното училище за музикално и танцово изкуство в Пловдив, а по-късно – в Националната музикална академия в София с две специалности – пиано при проф. Жени Захариева и оркестрово дирижиране при проф. Васил Казанджиев. През 1999 г. бях приет с дирижиране в Juilliard School– едно от най-престижните музикални училища в САЩ. Оттогава се занимавам предимно с дирижиране, макар че се опитвам да поддържам и пианото. Насочил съм най-значителна част от енергията си към Камерен ансамбъл „Ценов“, който основах в Ню Йорк. Основната му функция е да популяризира произведения от български композитори. Свирим на престижни сцени и се опитвам да подбирам репертоар, който да представя българската музикална култура по най-добрия начин. Дейността ни се разраства. Тази година за първи път бяхме поканени за участие в New York Piano Festival. В сътрудничество с фестивала изпълнихме Концерт за струнен оркестър от Лазар Николов, произведение, което много обичам. Мога да кажа, че българската музика се приема там с изключителен интерес.

За Герган Ценов концертът на 29 октомври е специален, свързан е с незабравими лични и професионални преживявания. Освен това за първи път ще застане на диригентския пулт пред този оркестър.

За мое щастие музикалният директор на Софийска филхармония Найден Тодоров ми предостави абсолютна свобода при избора на програма с едно условие – да е съставена изцяло от български произведения. Ще прозвучи произведението „Илюминации“ от Васил Казанджиев. От тримата композитори, които избрах, най-добре познавам неговото творчество. При Иван Спасов учих няколко години композиция в началото на 90-те години на м. в. Ще изпълним неговите „Песни на мъртвите“– любимо мое произведение. Щастие е, че солистка ще бъде великолепната певица Цветана Бандаловска. Може би най-тежкото, най-философското произведение в програмата е Симфония № 6 на Константин Илиев. Искам да споделя, че с изненада установих колко малко е написано за българските композитори. Например за Константин Илиев успях да науча само от разкази на негови съвременници, колеги. А представителите на т.нар. авангард у нас се радват на уважение сред почитателите на музиката в различни страни. Преди време се срещнах с Кшищоф Пендерецки – големия апостол на полския музикален авангард. Той пристигна в Ню Йорк, за да дирижира изпълнение на своя Втори цигулков концерт, посветен на Ане-Софи Мутер и изпълнен тогава от нея. Отидох да го поздравя и, усетил моя акцент, той попита откъде съм. Чувайки името на страната ни, Пендерецки разказа, че е познавал много добре Иван Спасов. Пазеше прекрасни спомени от участията на нашия композитор в международния фестивал за съвременна музика „Варшавска есен“. Когато споделих, че съм учил композиция при проф. Спасов, Пендерецки пожела да види мои произведения при следващата ни среща. „Не правете такава жертва заради мен, още повече в момента съм в друго поприще“ – казах аз, а той отговори: „Не го правя заради Вас, а заради Иван Спасов! Той много ни липсва – на мен и всички почитатели на неговата музика.“ Тези думи ме развълнуваха изключително много.

В Ню Йорк нашият сънародник се занимава и с педагогическа дейност – преподава пиано в три музикални училища. Споделя, че системата на обучение в САЩ е съвсем различна в сравнение с нашата – много ученици и студенти се занимават с изкуство без да правят планове да продължат с това професионално.

Аз съм скептично настроен към всяка педагогическа програма, която „бълва“ таланти. Всъщност, опитвам се да дам на учениците си това, което ми дадоха моите преподаватели. Някои от тях продължават да ме подкрепят и вдъхновяват. Има съвсем актуален пример, пряко свързан с концерта на 29. 10. Преди време си писахме с Андрей Андреев, мой преподавател от Пловдив. Тогава му споделих, че предстои да направя премиера на Шеста симфония от Васил Казанджиев. Той се зарадва много и някак между другото вметна: “А защо не изпълниш Шеста симфония от Константин Илиев?“ И ето, появи се възможност да го направя. Надявам се с това изпълнение по някакъв начин да покажа своята благодарност не само към г-н Андреев, а и към всички мои скъпи преподаватели.

Снимки: личен архив

Прочети цялата публикация