Рахой и Пучдемон, двете главни действащи лица в каталунската криза

Ръководителят на испанското правителство Мариано Рахой и председателят на каталунското регионално правителство Карлес Пучдемон са главните действащи лица в схватката между Мадрид и каталунските привърженици на независимост. МАРИАНО РАХОЙ Рахой е председател на Народната партия (НП, консервативна) от 13 години и ръководител на испанското правителство от 2011 г. Често наричат 62-годишния галисиец "политик, умеещ да оцелява". Той има навика да изчаква, когато води война на изтощение с противниците си. Така успя да започне втори мандат през ноември 2016 г., след като остави левицата да се разцепи, докато Испания изкара десет месеца без правителство. Рахой спечели парламентарните избори с 33 процента от гласовете, хвалейки се, че е изтръгнал Испания от икономическата криза с цената на непопулярни мерки за строги икономии и водейки кампания в защита на застрашеното единство на Испания. Лишен от парламентарно мнозинство, той управлява с подкрепата на либералната формация "Сиудаданос", родила се през 2005 г. в Барселона като движение за борба със сепаратизма. Неговата партия е едва петата политическа сила в Каталуня (тя получи 8,5 процента от гласовете на регионалните избори през 2015 г. и 13 процента на парламентарните през 2016 г.) и ръководи само една община в цялата автономна област. Рахой е обвиняван, че води битка срещу новия автономен статут на Каталуня, одобрен през 2006 г. от испанския парламент. Този статут предостави разширени правомощия на регионалните власти и определи в преамбюла си Каталуня като "нация" в испанската държава. Сезиран от НП, Конституционният съд частично анулира този статут през 2010 година. Това бе възприето като унижение от много каталунци. Критици казват, че Рахой е пренебрегнал каталунския въпрос и е подхранил движението за независимост с нежеланието си да се вслуша в исканията и мирните демонстрации. Яростен противник на всеки референдум за самоопределение на региона, Рахой изтъква, че това би противоречало на конституцията и че трябва да бъде поискано мнението на всички испанци, когато залогът е единството на страната. КАРЛЕС ПУЧДЕМОН Петдесет и четири годишният бивш журналист Пучдемон се бори за независимостта на Каталуня още от младежка възраст. През януари 2016 г. бе издигнат на председателското място в правителството на областта, заменяйки на поста Артур Мас, чийто образ на новопокръстен сепаратист, корупцията в неговата партия и политиките за строги икономии раздразниха крайнолявото движение за независимост. Член на консервативната партия на Мас, Пучдемон бе кмет на каталунския град Жирона и председател на асоциацията на общините, искащи независимост. От 2006 г. е член на регионалния парламент. Пучдемон има репутация на инатлив политик. Винаги е настоявал, че Каталуня е "нация, която има правото да решава сама своето бъдеще" и поиска да организира законен референдум за самоопределение. Част от каталунците са му признателни, че изпълни обещанието си да организира референдум на 1 октомври. Той обаче бе забранен от съда и белязан с полицейско насилие. Обявеният резултат няма как да бъде удостоверен: "90,18 процента" казаха "да" за провъзгласяване на каталунска република, при 43 процента избирателна активност. Но друга част от каталунците го обвинява в злоупотреба с демокрацията, предназначена да легитимира едностранно обявяване на независимост против общата воля. Мнозина го упрекват, че е създал собствена действителност и е обърнал гръб на нежелаещата независимост част от каталунците. За организирането на забранения референдум срещу него се води следствие за неподчинение, недобросъвестност при изпълнение на служебни задължения и разхищение на публични средства. Неговата решимост бе разколебана за известно време от натиска на икономическите среди и от по-умерените в неговия лагер. Вчера той дори обмисляше да свика избори, за да избегне челен удар. Но в крайна сметка той се отказа от това, с риск един ден да бъде арестуван от полицията. На 10 октомври предложи суспендиране на едностранната декларация за независимост и увери, че по този начин иска да даде възможност за преговори с Мадрид и евентуално международно посредничество. После, на 19 октомври, уведоми испанското правителство, че Каталуня не е обявила независимост, но може да го направи, ако Мадрид продължи "репресиите" и по-точно ако отмени временно автономията. След като правителството в крайна сметка обяви, че поставянето на областта под опеката на Мадрид е неизбежна, той остави последната дума на каталунския парламент да обяви или да не обяви независимост. "Парламентът е този, който трябва да вземе решение, в зависимост от това, което реши парламентарното мнозинство", каза той вчера, без обаче да произнесе нито един път ключовата дума "независимост". По БТА

Прочети цялата публикация