Mediapool.bg | 28.10.2017 11:11:09 | 290

Без отстъпки при плащането на данъци за доходите по електронен път


Данъкоплатците, които подават декларациите за доходите си по електронен пътот 2018 г. няма да имат отстъпка при плащането му, както беше досега. Това съобщи министърът на финансите Влдислав Горанов пред радио „Дарик“. Той прогнозира, че през следващите една-две години хартиените декларации ще отпаднат по естествен път. С инвестициите в електронната система на Националната агенция по приходите през последните години, вече е по-лесно доходите да се декларират електронно и следващата стъпка на държавата е да задължи хората да ползват само този начин, посочи финансовият министър. „Ако зависи от мен до една, двегодини няма да има вече хартиени декларации изобщо“, каза Горанов. Промени при регистрацията по ДДС С бюджета за следващата година се предлагат промени и при регистрацията по ДДСза фирмите, съобщи финансовият министър.  Те предвиждат компании, за които се очаква скоро след започване на дейност да достигнат обороти, задължаващи ги да се регистрират по ДДС, да го правят още в началото, каза Горанов. Той даде пример с търговски обекти на морето, които скоро след отварянето си достигат прага за регистрация. В момента те избягвали това, като дейността им се прехвърляла на други фирми и от това държавата губела приходи. В проектобюджета за 2018 г. са заложени 3 млрд. лв. повече приходи. От тях 1 млрд. лв. идват от ДДС, като най-големият ръст на приходите от ДДС идва по две направления – известляването на икономиката и увеличаването на брутния вътрешен продукт (БВП), посочи Горанов. „През 2017 г. очакваме да достигнем БВП от 100 млрд. лв., а за следващата година разчетите показват, че той трябва да е в размер на 105.6 млрд. лв.“, допълни финансовият министър. Той посочи, че има съществен ръст от около 14.5 %  на приходите от осигурителните вноски за първите 9 месеца на тази година. Очакванията са и през следващата година те да растат с подобни темпове. С увеличението с 1 % на осигурителната вноска за 2018 г. и по-високите заплати в обществената сфера всичко това ще доведе до повече постъпления в бюджета, посочи Горанов. Финансовият министър отново отхвърли възможността за някои отделни стоки като книги и учебници, например, да има по-ниска ставка на ДДС или да бъдат освободени от него. Плоският данък остава, Европа върви към него Тенденцията в Европа е да се върви към плосък данък. Така Горанов отговори на поредното настояване на БСП да се върне прогресивното данъчно облагане в България. Той допълни, че БСП в момента иска да върне този вид облагане със същите аргументи, с които го отмени преди години. Плоският данък е по-справедлив, защото на практика хората, които изкарват повече, плащат повече, смята Горанов. „Когато отменихме прогресивното облагане, ставките за средните доходи бяха между 20-30 %. При сегашното си предложение БСП, за да не засегнат средната класа, се опитват в доходите между 1000 и 2000 лв. да не променят нищо и да запазят 10 % данък, като очакват само около 100 000 души, които според тях са най-богати, да плащат повече данък. Резултатът от това ще е загуба за бюджета през първата година около 1.3 млрд. лв.“, пресметна финансовият министър.  Вътрешното потребление ще движи ръста на икономиката Очакванията на Горанов са ръстът на икономиката да се движи основно от малко по-засилено вътрешно потребление, както частно, така и през държавните разходи.   През тази година основните движещи сили на икономиката бяха увеличението на вътрешното потребление и на износа. За следващата година очакванията са инфлацията да бъде между 1.4 и 1.6 %, което е здравословно на фона на дългите години подтискана и отрицателна инфлация, каза Горанов.  Той прогнозира през следващите няколко години до 2020 г. инфлацията да бъде между 1.5 и 1.8 % „От гледна точка на макроикономическите догми една инфлация около 2% се смята за здравословна и необходима за всяка икономика“, коментира финансовият министър. На въпрос за необходимостта от поемане на дълг в размер на 1 млрд. лв. на вътрешния пазар  Горанов отговори, че анализът за дълга трябва да бъде от гледна точка на салдото на бюджета, защото той се увеличава от дефицита. „През следващата година ще спазваме стратегията за поетапно намаляване на дефицита. Предвиден е дефицит около 1.1 млрд. лв., което е около 1 % от БВП, като нашите изчисления показват, че можем да намалим нетното финансиране с 600 млн. лв., т.е. да погасим повече дългове, отколкото да емитираме“, каза Горанов. Във връзка с коментарите в публичното  пространство, че е по-добре да се погасява дълг от средствата във фискалния резерв, финансовият министър отговори, че ако целият фискален резерв се използва само за погасяване на дълга, вероятно в скоро време няма да има фискален резерв и дългът ще се намали с 10 млрд. лв. през годините с падежите. В момента България има дълг около 23 млрд. лв. дълг и той ще намалява, като очакваме през 2020 г. да е 20 % спрямо БВП, което ще ни нареди на второ място в Европа след Естония, каза Горанов.  Неграмотността става все по-голям проблем За основният приоритет на бюджета през следващата година -  образованието, министърът на финансите обясни, че за правителството все по-голям става проблемът с неграмотността и качеството на човешките ресурси. Страната ни има проблем с намирането на учители и ако едно дете бъде изпуснато в началния етап на образование, то въобще няма да стигне до това дори да си мисли за висше образование, каза Горанов. Според него „системата на висшето образование трябва да погледне критично на процесите, защото в момента то вкарва българските младежи в безсмислени, атрактивни като наименования и ненужни на пазара на труда специалности, създадени в образователната инфраструктура в последните 20-25 г., като това е станало с мълчаливото свидетелството на държавата и квазиразбраната автономия“. Горанов смята, че академичната общност самодоволно е проспала процесите в икономиката и сега ще трябва да плати цената, като се върнат към структурата на висше образование и към качеството му от 90-те години на миналия век. Министърът посочи, че планираните разходи за наука в проектобюджета за 2018 г. са със 120 млн. лв. повече спрямо тазгодишния бюджет.

Прочети цялата публикация