Успешни европроекти в България ще убеждават ЕС да не реже важните за страната фондове

Русия, Китай и арабските страни може да запълнят дупката, която ще се отвори в европейския бюджет след излизането на Великобритания от ЕС, с директни инвестиции в по-слаборазвитите региони на Европейския съюз и така да дестабилизират общността отвътре. За да не се случи това най-вероятно страните донорки в ЕС ще се съгласят да увеличат вноската си в европейския бюджет от 1% на 1.1% от брутния вътрешен продукт, за да няма намаление на многогодишната финансова рамка (МФР) след 2020 г. Смелата прогноза е на българския евродепутат Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП). Той заедно с евродепутати от Комисията по регионално развитие са на обиколка из България, която има за цел да събере успешни примери от изпълнени европейски проекти, променящи живота на хората към по-добро. Инициативата за обиколка на евродепутатите из слаборазвитите региони е на председателя на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова (ДПС/АЛДЕ). Причината е дискусията около бъдещата многогодишната финансова рамка за следващия програмен период след 2020 г., която ще бъде представена за първи път по време на българското европредседателство. Сигналите са европейските средства по политиките за сближаване и селскостопанската да бъдат намалени след 2020 г. заради новите предизвикателства, свързани със сигурността и отбраната и запълването на дупката, която ще остави Великобритания в европейския бюджет, което годишно се оценява на 10 -15 млрд. евро. В момента и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер обикаля страните членки, в търсене на баланса за решаване на неравенството между нетните донори и получателите на средства. Йотингер вече беше в София и каза, че политиките по сближаване и селскостопанската ще бъдат запазени, но ще се реформират. Идеята е пари да идват само срещу реформи, какъвто беше лайтмотивът и на този програмен период, а през 2018 г. ще стане ясно дали това условие се спазва и ще има ли спиране на фондове за някои от страните членки. Новата сделка Йотингер нарече преговорите по бъдещата МФР "новата сделка". От отговора на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев стана ясно, че сделка в София не е постигната, защото не е имало оферта от страна на Йотингер. Изправени сме пред дилемата как да разпределим европейския бюджет, така че да намерим баланса между предизвикателствата, пред които сме изправени – Брекзит, миграционната вълна и проблема със сигурността, със досега провежданите успешни политики на ЕС. За такава сделка говореше г-н Йотингер, каза Искра Михайлова. По време на българското европредседателство страната ни има амбиция да играе ролята на "неутрален балансьор", по думите на ресорния министър Лиляна Павлова, в преговорите по бъдещата МФР.  Идеята й е да се оформи група за приятелство с представители на отделните страни членки, която да търси решение, от които всички да са доволни. Преразпределението За първи път от създаването на ЕС многогодишната финансова рамка беше намалена за настоящия програмен период 2014 – 2020 г. с около 3 на сто.  При преговорите през 2013 г. това стана по настояване на Великобритания, която днес договаря излизането си от ЕС. След напускането на британците, ще намалят и постъпленията в ЕС, поради което Брюксел е изправен пред мащабното предизвикателство за нов модел на бюджета на общността. Нетните донори засега не дават индикации, че са готови да компенсират недостига от 10-15 млрд. евро, колкото възлизат вноските на Великобритания. Успоредно с това трябва да бъдат отделени нови фондове, които да решават въпроса с общата европейска отбрана, миграцията и сигурността. До този момент те не получаваха сериозно финансиране, но нещата се промениха след атентатите в Брюксел, Ница, Лондон и редица други европейски градове. Това със сигурност ще доведе до намаляване на средствата за традиционните до момента политики – на сближаването и селскостопанската, за които отиваха съответно 35% и 45% от средствата в многогодишната финансова рамка. Това със сигурност ще се промени след 2020 г. България се бори за максимално запазване на средствата по тези две политики. Най-добрият начин да отнемем аргументите на противниците на политиката на сближаване е да покажем добро изпълнение на структурните и кохезионни фондове и успешни примери, каза Юнус Омарже (Европейска обединена левица/ Франция). При всички случаи обаче по думите му политиката на сближаване ще бъде модернизирана. Разговорите са за увеличаване на съфинансирането от страните членки при изпълнението на проектите, както и все повече средства да се отпускат чрез финансови инструменти, които генерират приходи. Имаме нужда от успешни примери, каза Йоахим Целер (ЕНП/Германия). Той отбеляза, че посещението на Йотингер в София не е било случайно. Андрей Новаков направи прогноза, че ще се стигне до увеличаване на вноските от страните членки средно от сегашните около 1% на 1.1% от брутния вътрешен продукт. Той смята, че преговорите за това няма да бъдат толкова тежки, а аргументът му е, че празно място няма. Новаков намекна, че ако се появи дупка в бюджета, то тя ще бъде запълнена от някой. На въпрос от Mediapool от кой – Русия, Китай, Новаков отговори "вие го казвате". През последните години Китай инвестира милиарди евро в Централна и Източна Европа по инициативата 16 плюс 1.

Прочети цялата публикация