Акад. Васил Гюзелев: Българският дух е позадрямал, но може да се събуди

Българският дух е позадрямал, но може да бъде събуден, ако се намерят механизмите за това, казва изтъкнатият български историк академик Васил Гюзелев - тазгодишният носител на международната Евтимиева награда, връчена му от Великотърновския университет в навечерието на Деня на народните будители. 82-годишният учен е безспорен авторитет в световната византология. Акад. Гюзелев има изключителни приноси в областта на българската медиевистика, проучването на книжовността и културата на Второто българско царство, на формирането на Търновград като политически и църковен център, на изворознанието, дипломатиката, палеографията, теорията и философията на историята.

Казва, че най му е болно за тоталното безхаберие, настъпило в нацията.

Сега трябва да се вземат много сериозни мерки за много неща. Според мене най-много необходимо е да може мъдро да се направи така, че обществото да има по-голямо сцепление, вътре в него, защото България е много разединена, тя е разпарчосана. И няма общество. Това общество трябва да възроди своята виталност и същевременно да може с всички средства да се осигури работа и препитание на хората. Това е проблемът! Много хора мислят, че от тях започва светът и с тях ще завърши, че те са Алфата и Омегата, "Аз съм началото и краят", както е казал Исус Христос.

Българското образование като основен елемент в българската духовност е в тотална криза, налице е абсолютна липса на дисциплина и снижаване на квалификацията, казва от пиедестала на житейския и научния си опит академик Васил Гюзелев. Според него нароилите се в последните години висши училища у нас не са на добро, а старите университети губят авторитета си.

Трябва да има съкращаване на висшите учебни заведения, концентриране върху определени висши учебни заведения, които всъщност могат да създадат по-качествени кадри. Тясна специализация и едновременно с това университетите, след като се окрупнят първо, някои след това трябва да бъдат закрити. Трябва да се извършва постепенно. Все пак това е съдба на много хора. Никой не мисли за тези неща. Ние нямаме нито тактика, нито стратегия в нищо. Това не е един корал, който сте го пуснали в морето и го оставяте вълните да го тласкат насам-натам. Корабът трябва да бъде управляван, трябва да има кормчия... А кормчиите не са добри.

Според академик Васил Гюзелев рецептата за излизане от повсеместната душевна нищета е силното национално възпитание, за да се събуди духът български.

Малко е позадрямал, но може да се събуди. Разбира се, че може да се посъбуди. Трябва да се потърсят само лостовете. Мисля, че имам рецепта – по-силен национализъм в най-добрия смисъл на думата, силно национално възпитание. Възможно е и така трябва да бъде – хората трябва да бъдат възпитавани в любов към своя народ, към земята, в която живеят, към историята, независимо от това какви са – дали са цигани, турци или така нататък. Щом живеят на тази територия, трябва да обичат тази страна и да я смятат за родна. Ние изпуснахме много неща. Сега какво се оказва, че някой може да имат анклави, да се получат анклави в България. Такова нещо не трябва да се допуска. И затова в основата трябва да бъде българското национално възпитание. Всичко друго трябва да бъде елиминирано, постепенно, ако ние искаме да изградим една здрава, монолитна държава, която да има своето място.

Не сме загубили историческата си перспектива, казва историкът академик Васил Гюзелев и съветва да я търсим, уповавайки се на българския дух, и да вярваме, защото живот без перспектива е обречен.

Прочети цялата публикация