Бюджет 2018 мина на първо четене в няколко комисии

Бюджет 2018 бе приет на първо четене от комисиите по бюджет, социална политика и здравеопазване в четвъртък, въпреки че БСП и ДПС се обявиха против финансовия план на държавата за догодина. Догодина кабинетът предвижда да увеличи разходите с 4.4 млрд. лв. в сравнение с 2017 г. През 2018 г. фискът планира да похарчи 39.3 млрд. лв. при 34.9 млрд. лв. очаквано изпълнение тази година. Ако не се броят капиталовите разходи по европроектите, които са трудно прогнозируеми, най-много допълнителни пари догодина фискът ще разпредели към трите социални сфери – образование, здравеопазване и осигуряване и грижи, където увеличенията са съответно с 490 млн. лв., 500 млн. лв. и 740 млн. лв. Бюджетът догодина очаква да събере с 3.3 млрд. лв. повече в сравнение с 2017 г. Залага се данъчно-осигурителните приходи да бъдат с 1.9 млрд. лв. повече от събраните тази година. За догодина се залагат с 550 млн. лв. повече от ДДС, със 150 млн. лв. повече от данък "печалба", с 220 млн. лв. повече от данъка върху личните доходи. При акцизите се залага увеличение от около 140 млн. догодина. За догодина е заложен дефицит от 1.1 млрд. лв. или 1% от БВП, като стремежът ще е отново да се стигне до нулев дефицит. Очаква се държавният дълг в края на 2017 г. да достигне 23.6 млрд. лв., а догодина да се свие до 23.5 млрд. лв. или 22.3% от БВП. Финансовият министър Владислав Горанов каза още пред депутатите, че в бюджета е заложен спад на безработицата до 6.2%. Инфлацията догодина се очаква да бъде 1.4%, а в края на годината – 1.6%, главно заради покачването на цените на храните и горивата. Най-много критики към финансовия план на правителството имаше от страна на БСП и ДПС, които обявиха, че няма да подкрепят бюджета. "Това, което се случва, можем да го наречем оптическа илюзия. Онова, което се съдържа в бюджета, и онова, което ни се представя от управляващата коалиция, не са едно и също“, коментира Йордан Цонев от ДПС. По думите му в прогнозирания икономически растеж от 3.9% нямат сериозен принос политиките на правителството. "Инвестициите са в долна мъртва точка. Растежът се дължи предимно на износа и потреблението, но не по-високите доходи увеличават потреблението, а ниските лихви по спестяванията“, каза Цонев. По думите му не може да се счита за плюс увеличаването на разходите с 500 млн. лв. за нереформирана система като здравеопазването. Румен Гечев от БСП изрази силно недоволство срещу намаляването на дела на публичните разходи в БВП, което по думите му означава, че всички ключови сектори остават недофинансирани и изостават от доближаването на европейските нива. "По каква причина България се движи към нулев дефицит, при положение че Румъния планира да вдигне дефицита си от 0.8% на 2.5%, а е с безработица, които и сега е по-ниска от тази в България“, попита Гечев. Висшият съдебен съвет поиска допълнителни средства за съдебната власт, включително 4 млн. лв. за бонусите за магистратите от спецсъда и спецпрокуратурата. Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) заяви, че като цяло е доволно от заложеното увеличение на средствата с 382 млн. лв., особено заради парите за вдигане на заплатите на общинската администрация и на лекарите в общинските болници, но са необходими още милиони по няколко пера. Бюджетът предстои да се гледа на първо четене в пленарна зала вероятно следващата седмица.

Прочети цялата публикация