БАН и университетите не харесаха бюджета за догодина

Ръководителите на Българската академия на науките (БАН) и университетите искат повече средства от държавата през следващата година. Те настояват за увеличаване на парите за наука, тъй како смятат, че секторът е недофинансиран, а заплатите - ниски. Това стана ясно по време на обсъждането на първо четене на държавния бюджет в парламентарната комисия по образование и наука. Подобни проблеми се дискутират почти всяка година при обсъждането на финансовите параметри за образованието. Само БАН и Софийският университет "Св. Климент Охридски" настояват да получат по около 15 млн. лв. повече през следващата година. Засега не се очертава исканията им да бъдат удовлетворени. Според образователния министър Красимир Вълчев увеличено финансиране може да се очаква, когато има ясни механизми, че средствата отиват при институциите, които дават най-голямо качество. Очаквано представителите на научните институции се оказаха недоволни от предложения от Министерския съвет бюджет за разлика от преподавателите и директорите на детски градини и училища. Причината е, че основната част от увеличението на парите за образование ще отиде за предучилищното и училищно такова и ще е за заплати на преподавателите. Финансиране срещу качество Бюджетът за образование за следващата година е разчетен на 3.84 млрд. лв. От тях 2.88 млрд. лв. са за предучилищното и училищно образование, 777.5 млн. лв. за висше образование и 405.8 млн. лв. за наука. Субсидията за БАН е 87.5 млн. лева или с около 5 млн. лева повече в сравнение с тази година. Според ръководството на академията парите в повече щели да стигнат само за покриване на ръста на минималната заплата от януари, когато се очаква тя да стане 510 лв. Пари за по-високи заплати за учените пак нямало и за голяма част от тях те щели да останат близки до най-ниското заплащане в страната. Това демотивира хората и обрича БАН на разпад, коментира проф. Никола Малиновски, който е член на общото събрание и на настоятелството на академията. Изчисления на настоятелството на академията, в което влизат и представители на правителството, показвали, че за нормалното ѝ съществуване трябват 98 млн. лева - средства, които правителството не смята да достигне в следващите три години. "Не съм казал, че тези 5 млн. лв. повече за догодина са за минимална заплата", реагира министърът на образованието Красимир Вълчев. Той припомни, че бюджетът не регулира числеността на заетите в академията и във висшите училища, а определя само държавната им субсидия. Вълчев критикува и БАН, и университетите, че разликата между заплащането на младите учени и преподаватели и това за доценти и професори е прекалено голяма, а в същото време това е въпрос на управленско решение. Според министъра хората трябвало да бъдат убедени, че има смисъл от влагането на държавни средства в научни изследвания. Затова е нужен ясен механизъм за оценка на качеството и насочване на средствата на този принцип. Подобни са и проблемите пред висшето образование, коментира министърът и добави, че ще продължи приоритетното финансиране на специалности, които са търсени на пазара на труда, и при които обучението е с високо качество. От общо 334.7 млн. лева за издръжка на обучението в университетите 172.7 млн. лв. ще бъдат разпределени в зависимост от оценката за качество на обучението и съответствието му с пазара на труда. От думите на министъра стана ясно, че има случаи, в които парите, дадени за приоритетни направления, отиват към други факултети. Той даде пример с висше училище, което получило 3 млн. лв. повече за едно от звената си, но нито един лев от парите не бил изхарчен по предназначение и младите преподаватели започнали да напускат. От синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ поискаха заради такива случаи субсидията на университетите да се раздели на две и да е ясно каква е сумата за качество и каква - за брой на студентите. Парите за наука нарастват с 80 млн., а не със 121 млн. лева За наука през 2018 г. са планирани 405.8 млн. лева в сравнение с 285 млн. лева за тази година. Реално ръстът ще е 80 млн. лева, а не обявените от финансовия министър 121 млн. лева. От думите на образователния министър се разбра, че останалите около 40 млн. лева са предвидени и в бюджета за тази година, но по друго перо. Основната част от допълнителните средства - 63.5 млн. лева, ще бъде разпределена на конкурентен принцип. Правилата за това тепърва ще се уточняват. От БАН коментираха, че одобряват проектното финансиране, но реално за прилагането му ще са нужни поне 6 месеца. Освен това тези пари щели да се използват за разходи по изследванията и пътувания и много малко от тях щели да отидат за заплащане на учените. Вълчев обясни, че се очаква от парите за проекти поне 35 млн. лева да отидат в БАН, която е и най-голямата научна институция у нас и се съгласи, че няма да доведат до увеличение на възнагражденията. СУ настоява за пари за рожден ден За 15 млн. лева по-голяма субсидия за капиталови разходи настоява ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Анастас Герджиков. Мотивът за искането е предстоящата догодина 130-годишнина на университета, става ясно от внесеното до депутатите становище. "За отбелязване на подобни годишнини и за подобряване на състоянието на сградния фонд Народното събрание винаги е отпускало допълнителен финансов ресурс, на какъвто университет се надява и през 2018 г.", пише в становището на Герджиков. По изчисления на ръководството на университета 8 млн. лева са нужни за неотложни и аварийни ремонти в сгради на университета, голяма част от които са паметници на културата и не са ремонтирани от десетина години. Други 7 млн. лева трябвали за довършването на спортната зала на висшето училище, чието строителство започнало през 1988 г. във връзка със 100-годишния юбилей на университета. Герджиков отбелязва, че СУ не разполага със собствена спортна база и плаща годишно по над 150 000 лева наеми за спортни зали.

Прочети цялата публикация