Повече от 200 акушерки се събраха във Велико Търново, за да споделят проблемите си

Повече от 200 акушерки се събраха във Велико Търново, за да споделят проблемите си, но и добри практики от дейността си и да "сверят часовника" си с колегите си от Турция, Русия, Великобритания и Белгия.

За последните две десетилетия акушерките в България са намалели наполовина и днес са не повече от 3500. Много акушерки емигрират, а причината са парите, казва Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки:

Първото нещо, за да стане една професия престижна, какво трябва – пари, за да могат хората да я поискат да я работят тази професия и в основата най-общо стои едно ниско заплащане. По един начин е заплащането в големите градове и в частните болници и по друг начин е заплащането в малките градове, където има само една болница и няма възможност за някакво текучество на персонал там.

Акушерките настояват за стартова заплата от поне 1000-1200 лева, казва Наташка Андреева, старша акушерка в Университетската болница в Плевен. В последните 17 години тя работи само като операционна акушерка. 

При нас са 510-520 лева стартова заплата за новозавършили акушерки и търсят други алтернативи като частни болници, въпреки че и там нещата не са най-цветущи. Почти нямаме млади кадри, идват за година-година и половина и след това напускат.

Напоследък раждането чрез цезарово сечение стана масова практика и родилките го предпочитат. Защо се случва това и превръща ли се раждането в търговия, коментира великотърновската акушерка Тони Калушкова, заместник-председател на Алианса на акушерките:

Май точно това се случва, а по отношение на избора на жените за цезарово сечение, моето лично мнение е, че жените просто много се страхуват от раждането, нямат достатъчно информация . В България няма система за предродилна подготовка, която да им разясни какво се случва с тях, как те могат да си бъдат полезни. Точно в това можем да бъдем полезни акушерките – да работим с жените преди раждането.

Ескалацията на насилието върху медиците не подминава и акушерките. Според Емилия Казълова в основата е разминаването между очакванията на пациентите и предлагането от медиците. 

Когато един човек тръгва с една нагласа в болницата и получава съвсем различна услуга или отношение, той се чувства съответно наранен и когато няма достатъчно добро възпитание, според мен, и комуникация, разбира се, се стига до някакъв вид насилие - дали вербално, или физическо. Някак си в обществото остава усещането, че хората в здравния сектор единствено и само са длъжни да правят нещата. От друга страна авторитетът и имиджът, поне нашият, на акушерките, сред жените е изгубен. Здравната система, реформата избута акушерките в ъгъла.

Прочети цялата публикация