Когато частният сектор заработи без държавните артисти и музиканти, тогава да се хвали

Разговорът ни с Найден Тодоров по време на нашето пътуващо "Радиокафе", което се беше настанило в зала "България", някак естествено започна от мястото, на което се намираме, и по-точно за комплекса, какъвто е бил някога при построяването си - модерен и визионерски, с хотел (където гостите от други градове да пренощуват след концерта), ресторант (където да се вечеря след концерта) и сладкарница (за кафе преди концерта)."Тоест тогава е имало, всичко което липсва днес на зала "България" - с малко тъжна усмивка обобщава Найден Тодоров и припомня, че днешният вход за зала "България" е всъщност някогашния заден вход на залата и как това малко прилича на състоянието на хората, които правят изкуство с днешна дата. Говорим за възможностите (по-скоро в сферата на мечтите) да се "върне" тази комплексност, да се свържат залите с околните сгради, за "избутването" на музикалното съсловие настрани от светлината на прожекторите (в продължение на 28 години, както уточни Найден Тодоров) и за плахото "обръщане" на тази негативна тенденция, но само ако дадено събитие "задоволява" стремежа на медиите за "нещо хем ново, хем интересно".

Част от мен се радва, че Софийската филхармония и концертен комплекс "България" могат да предложат толкова интересна, разнообразна и многопластова програма, но друга част вътрешно протестира, че това е издеветелство върху музиканите, а и върху публиката, защото концертите в София са толкова много, че хората не смогват да ги вместят житейски в програмата си - разсъждава директорът на Софийската филхармония. Оказва се, че само за месец октомври в концертен комплекс "България" е имало 46 концерта!!!

Трябва да се запитаме също колко са музикантите в София?! Оркестрите в София са към 20, а колко са опериращите музиканти в тях...Музиканти, който се подлагат на едно свръхнатоварване, защото им липсват средства да живеят нормално. И затова аз протестирам, когато някой преуспяваш в частния сектор в театъра или музиката заяви колко е зле държавата и как културните институции не се организират добре... Нека частният сектор да започне да работи без държавните музиканти и държавните актьори - когато го направят, тогава да се хвалят - разпалено обяснява Найден Тодоров и продължава да говори за някои от важните теми за родната култура, уточнявайки обаче, че дори понятието култура се употребява неправилно.

Имаме грешния навик, като кажем култура, да говорим за музика, за изобразително изкуство, за литература, а всъщност това е изкуство, което е част от културата. Култура е включително дали ще се поздравим като се срещнем на улицата, култура е как ще се държим с децата си..

И тук естествено идва темата за възпитанието, за изгубеното поколение на сегашните родители, за все по-потребителската ориентация на хората днес, за това, че все по-малко се "интересуваме от духовното си здраве". Найден Тодоров обаче е убеден, че и това ще отмине, "защото в един момент, когато се увеличат други проблеми, хората ще се обърнат към изкуството за да потърсят ... (спасение, бягство, просветление - предположих аз) сили". А смисълът на класическата музика (въпрос, който често му задавали) е, че "тя може да ни накара да искаме да се развиваме или просто да се чувстваме добре. И кой може да каже кое от двете е по-важно?!" - усмихва се Найден Тодоров и добавя, че с голям интерес очаква новата стратегия за развитие на българската култура.

Появяват се нови теми и размисли - за това, че в България, според нашия гост, народът претендира, че е по-скоро с дясно мислене, но обвинява държавата за всичко и очаква тя, държавата, да разреши всички проблеми, включително и в сферата на изкуствата. Което води до това, че ние в момента задоволяваме не потребностите на хората, а по-скоро настоящия им вкус, за да можем изобщо да функционираме. И това води до сериозен дисбаланс в самото съществуване на повечето културни институти у нас.

Целият разговор с Найден Тодоров чуйте в записа.

Прочети цялата публикация