БНР | 11.11.2017 12:17:14 | 194

И. Иванов: Местните избори в САЩ показаха, че електоратът на Тръмп е зад него, но голяма част от страната не е



Макар че бяха ограничени и имат преди всичко местен характер, изборите в САЩ служат и като ветропоказател за обществените нагласи, а обществените нагласи показаха, че електората на президента е твърда зад него, но голяма част от страната не. Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" проф. Иван Иванов - преподавател по "Политически науки" в Университета в Синсинати.

Това, което виждахме през цялата година в подкрепата за президента, се потвърди - около 1/3 го подкрепятя докато 2/3 от американците не го подкрепят, което в крайна сметка се отрази на мобилизирането на избирателите и изборните урни. В този смисъл може да направим една аналогия с президента Обама. При него имахме много умерени избиратели, които не задължително симпатизираха на политиката, но подкрепяха стила му и, като цяло, президента. Тук наблюдаваме обратното - може би има доста избиратели, които в някаква степен подкрепят някои от идеите на Тръмп, но в същото време те не подкрепят стила на водената политика от страна на държавния глава.

Експертът предрече и битка за бъдещето на Републиканската партия според това как ще структурира кампанията си за изборите за конгресмени догодина и дали постовете ще заемат крайно консервативните кандидати от найцоналистическото и популиско крило или традиционните републиканци, които се противопоставят на политиката на Тръмп и дневния му ред.

Има и един друг момент, друг сценарий, при който е възможно традиционните репулбликанци да се вдигнат и в доста по-големи бройки да излезнат и да подадат гласове в подкрепа на техните кандидати -  на умерените, по центристките кандидати. Тогава остава големият въпрос, дали Стивън Банън и националистично-популистичното крило ще предпочетат да се отцепят и да издигнат свой самостоятелен трети кандидат на есенните избори в камарата на представителите или не. Ако изберат те да се кандидатират с трети кандидат, това почти сигурно гарантира, че демократите ще спечелят, но, за хората на Бенйн за хората на президента, това не е задължително най-лошият сценарий, защото може би ги поставя в ситуация, в която казват: "Да, Демократите спечелиха контрола върху камарата, а и в голяма степен много е вероятно да си върнат и контрола върху Сената, но това означава, че ние реално сме блокирани да си отстояваме дневния ред на програмата да направим Америка отново велика"! Тоест, те ще продължат битката и най-вероятно това още веднаж ще направи кандидатурата на президента през 2020 година много по актуална в един по-общ план.

Една година след избора на Тръмп очакванията за драматична промяна не са се оправдали, коментира експертът. Икономиката е в подем, но това се дължи и в голяма степен на инерцията от дългосрочното възстановяване от голямата рецесия от 2009- 2010 г.

Имаме два показателя, по принцип, които винаги измерват това, как населението възприема  икономическите политики. Единият е подкрепата и доверието в президентската институция, а вторият е Индексът на потребителското доверие. Когато се съпоставят тези два индекса, те обикновено горе долу си пасват - към президента имаме по-високо доверие или към икономиката и обратно. Тук обаче имаме най-голямото разминаване между доверието -  изключително ниско президентско доверие  и изключително високо потребителско доверие. Това в някаква степен е чудото в американската икономика и в американският обществено-политически живот.

Във външнополитически план стратегията за елиминирането на ИДИЛ, която разчиташе на местни сили, а не толкова на активно американско участие, беше в голяма степен действително успешна, но това е краткосрочен успех.

Успехите във външно-икономическата политика по-скоро изглеждат мираж от предизборните митинги на кандидата Тръмп, отколкото външнополитически успехи на президента Тръмп.

Според проф. Искра Баева - специалист по Съвременна история - година след избора на Тръмп, промените в САЩ и света са били "не към добро":

Той беше антисистемен играч още преди това и като влезе в политиката продължи да се опитва да бъде такъв, но в една силна партийна машина. Всъщност той има проблеми в момента даже не толкова с либералната общност в САЩ, която поведе истинска война с него, но и със собствената си партия, със собствения си образ, с начина на поведение, семейството .... Хората от семейството му заеха много важни постове и често пъти правят гафове или са свързани с някакви скандали и това също оказва влияние върху неговото присъствие в политиката. Но, най-вече, всичките тези обещания, които даде и с които спечели изборите се оказаха или невъзможни да бъдат реализирани, или прекалено амбициозни, дори и този основен лозунг "Америка отново велика" ми се струва, че не е най-доброто нито за Америка, нито за света, защото това означава самозатваряне на САЩ.

Баева оцени като знак на слабост и изказванията на Тръмп по време на обиколката му в Азия, че световната търговия не върви в интерес на САЩ. 

Това, според мен, свидетелства по-скоро за отслабването на САЩ, отколкото за нещо друго. Свободната търговия изобщо е създадена във времето, когато САЩ са господар на световния пазар и те печелят от тази свободна търговия. Щом са започнали да печелят други държави, това означава, че мястото и ролята на САЩ е намаляло в световната търговия.

Баева се съгласи с Иванов, че е възможно разцепление в Републиканската партия и припомни, че до такова почти се е стигнало още при кандидатирането  на Тръмп за президент.

Фактически в САЩ разделението не е толкова и не е само между двете големи партии, а вътре в самите партии. Бих казала, че това означава, че има голямо разделение в обществото и ние го видяхме, ако си спомняте онзи голям спор за паметниците от гражданската война - събитие от по-миналия век, което до такава степен раздели обществото, че показва, че там има голямо дълбинно разделение, свързано с историята, с миналото, а историята се мобилизира в политиката само, когато има подобни проблеми в настоящето....Според Баева, краткият но ярък стил на изказвания на Тръмп може да е атрактивен за обществото, но е в ущърб на самата политика

Това според мен е общ процес в световната политика, особено в европейската - да се превърне политиката от занимание на професионалисти в популистко занимание. За мен, това не е добра тенденция.Баева коментира и липсата на големи празненства в Русия по повод 100-годишнината от Октомврийската революция:

Тази годишнина не е много удобна за ръководството. Все пак да не забравяме, че руското политическо ръководство е изправено пред този проблем и се опитва по някакъв начин да награди над миналото - над имперското минало да награди съветското и след това да постави върху него и сегашното време.  Въпреки всичко, ясно е, че няма как да се отбележи една революция, една смяна на властта тържествено, при положение че сегашното управление е атакувано от либералната общност. Разбира се, че не върви да отбелязваш насилственото сваляне на властта, ако ти самият си изправен пред подобен проблем. Това донякъде обяснява поведението на Путин и на официална Русия.Всички революции разделят обществото, дори и нашата "нежна" революция раздели обществото. Нима българското общество не е разделено след събитията от преди 28 години?! Всички революции разделят обществото, въпросът е какво произлиза от цялото това нещо, дали държавата се развива, дали гради или разгражда.Ако погледнем големите социални промени, културни промени в Русия, ще видим, че все пак от едно безпросветно общество, от голям брой неграмотни, то се превръща в едно четящо, в едно грамотно общество. Постиженията в областта на културата, на науката, пък и ако искате на техниката, са достатъчно впечатляващи... Всичко това е изградено на огромна човешка цена, това е вярно. Затова сега е добре да потърсим поуката като разделим едното от другото - позитивното, модернизационното, от негативното...

Прочети цялата публикация