Издръжката на четиричленно семейство е 3000 лева в София и 2300 лева в страната

За нормален живот на четиричленно семейство с двама възрастни и две деца, са необходими 2301 лева на месец, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за третото тримесечие на тази година. Тези пари са необходими, за да се задоволяват основните потребности, свързани с храна, с условията на живот, здравеопазване и образование. Средно на човек от този тип четиричленно домакинство издръжката на живота е 575, 28 лева. От КНСБ са изчислили, че брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца трябва да бъде не по-ниска от 1474 лева, за да се осигурят средствата, необходими за издръжката на живот на този тип средностатистическо домакинство. Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 г. отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лева, която е с близо 30 процента по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка. Под издръжката на живота са 75 процента от домакинствата в България или общо 5 400 000 българи, каза лидерът на синдиката Пламен Димитров. Само 25 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живота или около 1.8 милиона души. От КНСБ за първи път са изчислили и издръжката на живота за София. Необходимите средства за издръжка за четиричленно домакинство в столицата са 3003 лева, като средно на човек от този тип домакинство издръжката на живот е 750 лева. Тя надхвърля средните за страната стойности с 30.5 процента. Следователно брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, трябва да бъде не по-ниска от 1924 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот. Според официалните данни за заплатите в София средната заплата в столицата е 1405 лева, която е с близо 27 процента по-ниска от необходимата. Основният принос за повишение на издръжката на живот в страната имат хранителните стоки с ръст от 4.4 на сто на годишна база, а при нехранителните стоки темпът се задържа на относително по-ниски нива от 1.6 на сто. КНСБ няма да спре да иска през механизъм минималната работна заплата за страната да бъде поне 50 процента от средната работна заплата. Димитров посочи, че, независимо от постигнатия напредък в увеличаването на минималното възнаграждение с 9.5 процента от началото на годината, минималната заплата все още е 44.3 на сто от средната работна заплата. По думите на Димитров е притеснително, че в някои от областите драстично нараства броят на наетите на минимална работна заплата и те представляват близо една трета от всички наети за областта (Видин – 30.8 на сто, Силистра – 34.3 на сто, Кюстендил – 28.5 на сто, Монтана – 28.6 на сто). Като се има предвид, че това са области с безработица значително над средната за страната, това означава, че в повечето случаи един работещ на минимална заплата издържа всички останали членове на домакинството, което според КНСБ е знак за продължаващо нарастване на работещите бедни, които през 2016 г. са достигнали до 11.6 процента при 7.4 на сто през 2012 г. От 2012 г. досега минималната работна заплата се е повишила с 62.5 процента, но тя остава най-ниска в ЕС - 235 евро. Крайно незавидна е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26.2 на сто от тази в Румъния, с 5.2 на сто от тази в Сърбия, от Гърция - с 65.6 на сто, от Турция - с 46.9 на сто, а от Словения - със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29.9 на сто. КНСБ ще настоява и за въвеждането на минимална заплата за висшист, който работи по специалността си - от 700 лева или 1.5 на сто от минималната работна заплата за страната. Според Пламен Димитров има позитивни нагласи от страна на депутати от управляващото мнозинство за въвеждането на такова минимално възнаграждения за висшисти, евентуално от 2019 г. КНСБ иска още въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата, въвеждане на прогресивна данъчна скала и семейно подоходно облагане.

Прочети цялата публикация