Mediapool.bg | 15.11.2017 13:44:58 | 446

Защо "whistleblower" си остава екзотично явление за България


Ниската степен на доверие в институциите от страна не само на гражданите, но и на работещите в тях е причината - съвсем видима и от различни социологически данни, в България да няма whistle-blowers в класическия смисъл на думата. Няма как при положение, че липсва доверие, че сигналът за незаконни действия ще бъде разгледан, разследван, а сигнализиращият – защитен, подобни сигнали да тръгват от хора в самите институции. Това обясни пред Mediapool съоснователят и член на борда на "Антикорупционния фонд" Николай Стайков. Whistel-blower означава разобличител. Човек, който съобщава за предполагаема незаконна, неетична дейност или нередност в правителствена, обществена или друга организация. Нередността може бъде квалифицирана по много начини: нарушение на закона, на вътрешните правила, на различни регулации или пък директна заплаха на обществения интерес или националната сигурност, както и измама и корупция. На Запад разобличителите често са хора вътрешни за самите организации. В България обаче такива случаи почти няма. "Ако пък някой условно казано от "системата" реши да разобличава въпросната система, то той почти винаги е решил да напуска самата система така или иначе", обяснява Стайков наблюденията си. Ето защо Антикорупционния фонд, на който той е съосновател, стартира пилотен проект за обучения за превенция на корупцията и измамите. По думите му самите институции трябва да се научат да се пазят от нарушения. И когато в техните структури е ясно как се случва това, тогава – на един следващ етап и самите служители ще добият повече смелост да сигнализират за нередности. В момента това извършват отделни граждани или неправителствени организации. В България няма правна защита за изобличителите България е сред европейските страни, в които няма правна защита за хората, сигнализиращи за нередности и корупция. На 24 октомври т.г. Европейският парламент гласува важен – макар и необвързващ доклад – за необходимостта от правна рамка на ЕС за защита на т.нар. изобличители. Необходимостта от такива общоевропейски правила стана по-видима след няколко крупни скандала, предизвикани от такива хора – най-известните са аферата "Люксембург лийкс" през 2014 г. за тайни данъчни споразумения, които са облекчили облагането на повече от 350 компании по света; "Досиетата Панама" от 2016 г., разкрили офшорни скривалища на политици и известни публични личности от цял свят; допинг скандалът с Русия преди Олимпийските игри през 2016 г., както и "Досиетата от Рая", публикувани през ноември т.г., разкриващи отново офшорни убежища на високопоставени и влиятелни лица и корпорации. Независимо от факта, че наличието на такива сигнали се признава като важен инструмент срещу корупцията и измамите, повечето хора, които са се решили да говорят, са изправени пред сериозен професионален и личен риск. Това е още по-валидно за страна като България, където институциите, призвани да защитават обществения интерес, работят като наемници на частни политически или бизнес интереси. Поради тази причина не е изненадващо, че по-голямата част от разследванията в българските медии се ограничават до нарушения, злоупотреби и корупция на ниско равнище, въпреки че основните критики на ЕК към България са провал в борбата по високите етажи на властта. Немалка част от медийните разследвания, които все пак разобличават корупция по върховете на властта, понякога са инспирирани от сигнали, подхвърлени от държавна институция – тоест, позитивният ефект от разкритията на медията е засенчен от обстоятелството, че тя изпълнява и някаква конюнктурна политическа поръчка. Друга отчетлива тенденция е, че медиите се въздържат от критичен подход към корпоративната власт, още по-малко са склонни да правят разследвания за злоупотреби и измами, освен в случаите, когато така или иначе е избухнал скандал или пък има намеса на политици. Това е особено характерно за големите национални телевизии, чиито рекламни приходи са силно зависими от моблините оператори, например, независимо че практиките на тази компании често ощетяват потребителите. Сигналите За половин година съществуване Антикорупционният фонд е обработил над 600 казуса от медиен мониторинг и получени сигнали, от тях около 120 са разгледани от правния му център. От юни до ноември са изпратени 80 заявления по Закона за достъп до информация (ЗДОИ), а 11 случая са с изработени правни становища с данни и факти, пораждащи съмнения за корупционни практики, насочени към общо 19 институции - прокуратура, Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ), Агенция за държавен финансов контрол (АДФИ), контролиращи органи по европейски програми и др. "Имаме засега 200 хил. лева наложени санкции след наши сигнали по десет обществени поръчки (на брюкселски език "финансови корекции"). Засегнатите в тези сигнали са четирима кметове, един министър и една държавна банка. И един руски депутат и неговия съветник", казва Николай Стайков. Организацията не съобщава кои са хората, от които са получени сигналите за нарушения или злоупотреби. Антикорупционният фонд всъщност снема до известна степен рисковете за онези, които са склонни да сигнализират за незаконни действия, но се въздържат да правят това самостоятелно. Освен това организацията, макар и малобройна и със скромни ресурси, разполага с експертиза и опит в проверката и установяването на фактите. Това улеснява медиите, които имат желание да правят собствено разследване на случаи, с които се занимава Антикорупционният фонд. Случаят със сигнала на "Протестна мрежа" срещу Пеевски, Цветанов и Бареков Един от най- ярките примери за това какво се случва в България с подаващите сигнали за незаконни дейности е казусът с неформалната гражданска организация "Протестна мрежа" (ПМ), възникнала след протестите срещу задкулисното управление на държавата, известно като "Модела КОЙ" през 2013-2014 година. През февруари 2014 г. четирима активисти от групата подадоха сигнал http://www.mediapool.bg/prokuraturata-poluchi-signal-sreshtu-peevski-tsvetan-vasilev-i-barekov-news217230.html до прокуратурата срещу депутата от ДПС Делян Пеевски, собственика на КТБ Цветан Василев и бившия водещ в ТВ 7 и настоящ евродепутат Николай Бареков. Сигналът до прокуратурата обобщаваше медийните публикации, визиращи съмненията за сериозни несъответствия между подадените от Пеевски официални декларации и действително притежаваното от него имущество. За банера Василев сигналът засягаше отпускането на необезпечени кредити от КТБ към свързани фирми. Бареков по това време бе шеф във финансираната от Цветан Василев телевизия ТВ7. През юни 2014 г. КТБ – четвъртата по големина банка в България – се срина заради източването на 4 млрд. лв. от нея. Сигналът на "Протестна мрежа" прерасна в мегадело за източването на КТБ, в което основен обвиняем е собственикът на банката Цветан Василев. Сигналът срещу бившия му бизнес партньор Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева обаче не доведе до нищо, въпреки установеното неплащане на данъци за около 300 000 лв от Кръстева. Прокурор Боряна Бецова прекрати проверка с аргумент, че всичко около Пеевски и майка му е чисто. Година по-късно Пеевски започна да декларира собственост за милиони, без да е съвсем ясно откъде са парите. През ноември 2014 г. издател на близък до Пеевски сайт подаде контрасигнал до прокуратурата срещу хората от "Протестна мрежа". Той поиска проверка на доходите им. Това се случи в деня, в който "Протестна мрежа" участва в протест срещу опита на прокуратурата да потули изобличения срещу политика Пеевски (подправянето на инициалите "Д.П." на "10") в тефтерчето на бившия шеф на КПУКИ Филип Златанов. Прокуратурата се задейства незабавно срещу гражданските активисти и разпреди пълна данъчна ревизия на авторите на сигнала срещу Делян Пеевски. Нещата не спряха до тук, защото данъчните власти започна проверка и цялата медийна група "Икономедия" (любима мишена на Пеевски) с аргумента, че Николай Стайков от "Протестна мрежа" преди години е работил в едно от изданията на медийната група. Прокурор по тази проверка отново бе Боряна Бецова. През 2015 г. и тази проверка бе прекратена без данни за нарушения на проверяваните лица и фирми. Прокуратурата обаче използва случая да публикува всички суми, които хората от "Протестна мрежа" са получавали четири години назад по различни проекти. Казусът "Протестна мрежа vs Пеевски" всъщност е едно от най-солидните доказателства как инициативи за изобличаване на незаконни действия се обръщат срещу хората, подали сигнал. "Безопасният начин" Извън неправителствения сектор, партийните централи са почти единственият друг начин за изобличаване на корупционни практики в България. В последните месеци БСП се зае да изобличава т.нар. "шуробаджанащина" в управлението на ГЕРБ. Социалистите съобщиха, че в тяхната централа непрестанно постъпват сигнали за роднински назначения или корупционни практики. БСП извади наяве конкретно как се случва това в Хасково, Габрово и Раднево. Източници на Mediapool от БСП заявиха, че партията получава данните от свои симпатизанти работещи в държавни и общински структури в съответните градове: "При всяка власт опозицията разполага с подобна информация, защото симпатизантите й съобщават за всевъзможна корупция". На въпрос защо гражданите не се обръщат директно към компетентните органи – инспекторати в институциите, МВР или прокуратура, представители на БСП обясниха:" Когато работиш в общината в малък град, да бъдеш разобличител е трудно до степен невъзможно, защото няма институционален критерий за защита. И винаги този, който съобщава за нередности, бива уволняван. Просто е – хората си пазят работата". Според БСП засега единственият начин да бъдат разобличавани нередности от работещи в самата система е, разобличителите да са анонимни партийни дейци, които да информират партийната централа. Подаването на сигнал чрез голяма партия е най-безопасно, обаче и съмнително от гледна точка на обществения интерес, тъй като всяка партия е склонна да отсява информацията според собствените си политически цели. Случаят "Любомир Талев" Съвсем наскоро в България имаше и казус с висш служител от държавната администрация, който се "престраши" да изобличи началниците си в лъжа. Скандалът избухна през пролетта на 2017 г. в мандата на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев. Тогава Министерството на правосъдието (МП) публикува законопроект, в който фигурираше противоконституционното предложение за въвеждане на задължителна 3-месечна уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори. То на практика буквално би елиминирало от изборите повечето българи, които живеят в чужбина. МП обяви, че за всичко е виновен директорът на Съвета по законодателство в министерството Любомир Талев, който е включил скандалния текст в закона през главата на служебния министър Мария Павлова. Талев моментално бе освободен. Той обаче съобщи пред медиите, че оспорваното предложение е спуснато от президента Радев, а самите текстове са били изготвени от президентския секретар по правни въпроси Емилия Друмева. Уволненият служител разкри, че министър Павлова е присъствала на обсъждането на въпросния законопроект в президентството, както и че публикуваният от МП вариант е съгласуван с нея. По-късно президентът призна с половин уста, че уседналостта наистина е негова идея и не отрече, че служебната министърка е била наясно с желанието му. Уволненият Талев имаше късмет, че партия ГЕРБ, в чийто мандат той е бил назначен на поста в МП, отново се върна на власт и го възстанови на работа. Ситуацията в България може да се обобщи така: Страхът, че ако някой се изправи срещу системата, тя ще го смачка, както и основателните съмнения в чий интерес работят институциите, правят почти невъзможно разобличаването на незаконна дейност от страна на гражданите.   --------------- This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Прочети цялата публикация