Mediapool.bg | 16.11.2017 16:20:45 | 283

Неуважение на БНБ ядоса депутатите


Най-високоплатената държавна институция – Българската народна банка (БНБ), не благоволи да прати нито един от шефовете си в парламента в четвъртък, за да представи пред депутатите собствения си ключов законопроект срещу злоупотребите при кредитирането на свързани лица. В понеделник председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ внесе законопроекта на БНБ по "бързата“ процедура, т. е. без съгласуване между институциите, с цел той да бъде придвижен в кратки срокове. Централната банка обаче, вместо да подкрепи собствения си проект поне с присъствието на подуправител, каквато е практиката, прати на депутатите директор на дирекция и началник на отдел. Ходът на БНБ ядоса народните представители от всички партии, като дори вносителката на текстовете Менда Стоянова изрази недоволство и поиска въпросите й към управата на централната банка поне да се запишат в протокола. "Няма да разглеждаме такъв законопроект в отсъствието на подуправител. Това е най-високоплатената държавна институция. Сега си пият кафето на 100 м от нас. Като си изпият кафето, да дойдат и ще гласуваме“, заяви Румен Гечев от БСП. Преди да допусне фалита на КТБ, предишният шеф на централната банка Иван Искров получаваше за работата си в централната банка към 19 000 лв. на месец, а подуправителите – по около 17 000 лв., тоест 5-6 пъти повече от депутатите и в пъти повече от ръководствата на другите държавни институции. Йордан Цонев от ДПС пък се ядоса от самите текстове и заяви, че партията му е категорично против проекта. Оказа се, че седмината шефове на БНБ имали управителен съвет и затова никой от тях не могъл да отиде в парламента. Около 4 години след като БНБ допусна КТБ да бъде източена предимно чрез свързани лица, централната банка най-накрая се сети да затегне контрола върху този тип кредитиране чрез законопроект, наложен й от МВФ и Европейската комисия. Целта на проекта, който съдържа доста широки и на места трудно приложими разпоредби, е да се затегне кредитирането на свързани лица, като се разшири кръгът на наблюдаваните лица и на видовете сделки и като се създаде механизъм за докладването им в БНБ. В кръга на свързаните лица вече ще влизат и фирми, върху които акционерите или администраторите на трезора имат непряк контрол, а също и лицата, с които шефовете и служителите на банките живеят във фактическо съжителство. Според друга разпоредба за свързани субекти ще се считат и "лицата, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката“, а също и "други лица, за които банката е установила икономическа или делова свързаност съгласно индикатори, определени в наредба“. В момента подобни заеми се отпускат с решение на управителния съвет на финансовата институция, докато занапред ще се иска и предварително одобрение от надзорния съвет. Според проекта, внесен от Менда Стоянова, банките ще приемат вътрешни правила за наблюдение и докладване на кредитите към свързани лица. От трезорите ще се изисква да изработят механизъм, по който да стигат до "действителния собственик“ на кредитополучателите си. БНБ пък ще разпише наредба, с която банките ще й докладват кредитите си към свързани лица по специални правила. "Защо толкова години след фалита на КТБ правите тези предложения“, попита задочно отсъстващите шефове на централната банка Менда Стоянова. Тя интересува и как ще се избегне субективният фактор в "Банков надзор“ при определянето на свързаността. Директорката на дирекция в централната банка отговори вместо шефовете си, че проектът се внасял сега, защото инспекторите на БНБ установили проблеми в тази сфера. В същото време от думите й се разбра, че проектът всъщност е мотивиран от поетия от БНБ ангажимент пред МВФ през пролетта, когато фондът и Световната банка излязоха със сериозен доклад след мащабна проверка на финансовия сектор у нас (т. нар. FSAP). Същата препоръка към България бе отправена и от Европейската комисия. “Значи правите промени само след намесата на външни фактори“, репликира Стоянова, но не получи ясни отговори. Заради неуважението към върховната демократична институция у нас – парламента, Менда Стоянова обяви, че ще поиска специално заседание на бюджетната комисия за изслушване на ръководството на БНБ. "Въпросът не е дали шефовете на БНБ ще дойдат или не. Чудя се как г-жа Стоянова е поела ангажимента по бързата процедура да внесе такъв законопроект, без позицията на Асоциацията на банките в България, на одиторите, които правиха проверката на активите на банковата система м. г.“, заяви Йордан Цонев от ДПС. "Кои са свързаните лица? Този законопроект е бланково разрешение на "Банков надзор“ да прави каквото поиска. Отложете точката и оттеглете законопроекта от дневния ред“, разгневи се Цонев. В крайна сметка Менда Стоянова убеди патриотите да подкрепят текстовете на първо четене, като междувременно се поискат становищата на заинтересованите страни. В резултат той бе приет на първо четене от комисията с 11 гласа "за“, 2 "против“ (ДПС) и 6 "въздържали се“ (основно БСП).

Прочети цялата публикация