Д-р Б. Бобев: Трябва да съдействаме на малцинството ни в Албания за обучението на български език

Преди месец албанският Парламент прие Закон за националните малцинства. В него за първи път Тирана призна, че в Албания има българско малцинство.  

България трябва да съдейства на малцинството ни в Албания за обучението на български език в училище, смята д-р Боби Бобев, дългогодишен посланик на България в Албания и член на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента на България:

Когато изчакаме всички подзаконови актове, когато разберем абсолютно точно какви ще бъдат пълните права на официално признато малцинство в Албания, тогава и българската държава може да вземе съответните мерки. Ние трябва да съдействаме за получаване на образование от по-широк кръг хора, да организираме обучение на български език под форма на училище, под форма на неделни училища, под форма на колеж може би, за да възстановим българското самочувствие на тези хора. Много важно е също така културни наши институции да съдействат за все по-задълбочено съхранение на традициите.

След признаването на българското малцинство в Албания връзките с България ще се засилват:

От 1993 година насам българската държава полага не малко усилия. Стотици са вече младежите, които получиха образование в България.

По официални данни в Албания живеят между 35 и 45 хиляди българи. Част от сънародниците ни са в Кукърска Гора. Как живеят българите в едно от планинските села на границата с Косово?

Но за да ви посрещнат гораните с думите "Добре дошли“, първо трябва да стигнете до селото, да минете четири километра тесен черен път, който се вие високо в планината, без колата ви да заседне или да поднесе към пропастта и трябва да сте готови да газите кал. Това не е балканска екзотика. Това е реалният живот на над 1000 души, които живеят в Оргост. До тук няма път. Няма лекар. Няма и работа. Хората се препитават с гледане на картофи и на животни.

Част от жителите на Оргост имат роднини в България, други са били в родината на предците си.

Най-хубавата сграда в селото е училището. То е до 9-ти клас. Децата вървят до там пеша - 2 километра, като минават през мост с прогнили дъски, който не е ремонтиран от построяването си. 

Цялото интервю с д-р Боби Бобев и репортажа на Мира Стефанова можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация