Света Чечилия

В навечерието на 22 ноември, отдаваме почит на Св. Чечилия, покровителката на музиката. Според легендата, тази мъченица за вярата (живяла в Рим по времето на император Марк Аврелий), съхранила обета си за чистота и след женитбата с езичника Валериан. Дори обърнала към християнството своя мъж и брат му Тивуртий. Коя е причината да бъде обявена през 1585 г. от папа Сикст V за патрон на църковната музика? Не само мъченическата й смърт и нетленното й тяло (открити в римските катакомби през 882 г., мощите й са пренесени в храма на Трастевере, който днес носи нейното име), но и един важен епизод от житието й, който указва силата на духовните песни: „Докато водели Чечилия към венчилото под звуците на музикални инструменти – Cantantibus Organis, тя горещо призовавала Бог и го молела да съхрани душата и тялото й неопетнени”. На латински език фразата cantantibus organis по принцип означава свирене на всички музикални инструменти. Джовани Пиерлуиджи да Палестрина основава в Рим през 16 век Братство на Св. Чечилия – общество за развитието на духовната музика, преобразувано по-късно в Академия „Санта Чечилия”, която съществува и до днес. Мнозина са композиторите, създали творби за празника на светицата – като Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Алесандро Скарлати, Марк Антоан Шарпентие, през 19 и 20 век – Шарл Гуно, Бенджамин Бритън… В линията барок ще звучи една от четирите оди, написани от Хенри Пърсел – „Hail! Bright Cecilia” (1692), замислена като тържествен химн на музиката и на всички музикални инструменти.

Сред пиесите с индекс „рок“, избрани от нас е песента на Пол Саймън „Сесилия“. Името не е избрано случайно. Знайно е, Саймън е почитал музикалната покровителка, вероятно и за това тя е споменавана в негови песенни текстове неведнъж. В срещата ни звучи и „Американска песен“. Поетът с китара създава American Tune върху един от хоралите, които чуваме в Matthaus Passion на Йохан Себастиян Бах. Знаем също и, че Бах прави разнообразни хармонизации върху същата тема, която е дошла на света стотина години по-рано. Това е стар лутерански, протестантски химн, създаден от Ханс Лео Хаслер, композитор от късния Ренесанс. Сякаш Йохан Себастиан е бил длъжен да продължи живота на творбата, като я пресъздава като хорал и така я прави на практика, вечна. 250 години след Бах, Пол Саймън без каквато и да е претенция за вечност написва думи, които отразяват духа на времето, пишейки свой текст върху основната мелодия на същия хорал и така го преобразява в песен, една от най-хубавите в неговия репертоар, в репертоара на дуета му с Арт Гарфанкъл и изобщо в творчеството на Пол Саймън.

вторник, 21 ноември, 23 часа

Прочети цялата публикация