БНР | 22.11.2017 09:15:23 | 138

Френският режисьор Еманюел Кукол гост на "Киномания 2017" за представянето на филма си "Прекратяването на огъня"


За седма година в рамките на "Киномания" се провежда фестивал на френския филм.  Тринадесетте заглавия са много разнообразни и са заснети от различни режисьори. Специално, за да представи филма си  „Прекратяване на огъня“ в София пристигна режисьорът Еманюел Кукол. Той е познат в България, защото е работил с българския режисьор Камен Калев. Преди прожекцията на филма рижисьорът се обърна към публиката: „За мен е чест да съм тук тази вечер и съм щастлив да се завърна в София след известен брой години. Обикновено представям филма си като едно пътуване, чисто географско, защото от Европа ще стигнем  и до Африка, но същевременно това е едно вътрешно пътуване в душите на героите от филма. Не мога да кажа, че това е анти военен филм, много е лесно да се каже, че войната е нещо лошо, бремето на войната е огромно. От самото начало на съществуването на киното, войната е била изключително вдъхновение за режисьорите. И въпреки че първите кадри във филма ми, които са военни и  са изпълнени с  насилие,  целта  им е по- скоро в самото начало да оставят някаква следа в съзнанието на зрителя. Аз лично нямах намерение да правя военен филм  като  „Дюнкерк“ и не акцентирам върху героизма. За мен това е сложен процес, защото от една страна показвам ужасът от войната, това обсебване, което можем да изпитаме към войната, а от друга страна стои ужасът, който изпитваме към насилието и  същевременно сме запленени и привлечени от това насилие. Сещам се за един филм "Американски снайперист", който има претенцията да критикува и да изобличава насилието, но накрая усещането, което оставя е много неприятно. Съжалявам, че не гледах този филм по- рано, защото моят главен оператор, който работеше с мен за  филма  "Прекратяване на огъня" е главният оператор в "Американски снайперист" и  беше работил с Клинт Ийстуд."- сподели режисьорът Еманюел Кукол. Действието във филма му „Прекратяване на огъня“ се развива след края на Първата световна война, годината е  1923. Героят Жорж, пресъздаден от актьора Ромен Дюрис, търси своя път след ужасите преживени в окопите и води номадски живот в Африка. След четири години решава да се прибере във Франция. Открива майка си и брат си Марсел, инвалид от войната, онемял. Изпитващ трудност да намери мястото си в тази следвоенна действителност, той се запознава с Елен, преподавател по жестомимичен език и с нея  установява бурни взаимоотношения….



Прочети цялата публикация