Mediapool.bg | 22.11.2017 13:39:16 | 178

По нова неясна формула ще се разпределя държавната субсидия за кино


Държавната субсидия за киноиндустрията ще се разпределя по нов неясен засега начин през 2018 г. Това става ясно от съобщение на правителствената пресслужба по повод одобрените промени в Закона за филмовата индустрия. Те се правят заради факта, че България не изпълнява европейски изисквания в тази област и е поставена под наблюдение от Брюксел, както и с цел реформиране на модела. Промените в закона бяха поискани от редица известни кинорежисьори през лятото в отворено писмо до парламента и премиера. Те настояваха за нов модел на финансиране на производството на филми и се обявиха против сегашната практика, при която пет-шест филма взимат цялата годишна субсидия. В същото време филми, получили международно признание, се отказва да бъдат финансирани от Националния филмов център и получават средства от други държави, благодарение на факта че са копродукции. Новата схема   Към момента Министерството на културата не е представило официално по каква схема ще се субсидира киноиндустрията през 2018 г. Mediapool все още не е получил отговор на запитването от културното ведомство и от Националния филмов център. За тази година държавното подпомагане на филмовата индустрия беше 13.2 млн. лв. Правилата, по които се отпускаха парите са: за филмопроизводство – не по-малко от 80% от бюджета, за разпространение и показ – не по-малко от 10% от бюджета, за промоция на български филми – не по-малко от 5% от бюджета и останалите - за подпомагане създаването на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци. На сайта на Националния филмов център няма информация как са разпределени тези средства – за кого, за какво и колко. Кинорежисьорите настояваха размерът на държавната субсидия да се увеличи и да се обвърже като процент от бюджета на Министерството на културата. Предложението им беше за 15%, което означаваше около 23–25 млн. лв. да бъде годишната субсидия за киноиндустрията. Освен това искаха и различно финансиране за фирмите. Предложиха и примерно разпределение на субсидията: за производство на игрално кино - 30 % за стандартни филми (които могат да получат до 50 % от бюджета си), 30% за нискобюджетни и микробюджетни игрални филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 30 % за първи и втори пълнометражни филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 5 % за късометражни филми (до 80 % от бюджета си) и 5 % за развитие на проекти (до 80 % от бюджета си). Преди време министърът на културата Боил Банов обеща повече пари за кино, които да се разпределят между повече кандидати, а не както сега - между няколко. Публично не е представял новата схема. Премахване на дискриминационни текстове С предлаганите промени в Закона за филмовата индустрия се премахват редица дискриминационни текстове, които противоречат на правото на Европейския съюз.   Отпада текстът, според който авторите на филми, произведени на територията на страната, трябва да притежават българско гражданство. Заради този текст в момента България е поставена под наблюдение от Европейската комисия по отношение на парите за киноиндустрията, което няма да приключи, докато този текст в закона не бъде премахнат, става ясно от правителственото съобщение. Изискването на ЕС е да има равнопоставеност между кандидатите, а не да се дава предимство на българите. Български творци могат да кандидатстват за финансиране в други държави и получават одобрение, като така са създадени едни от най-успешните филми през последните години, които у нас никога не биха получили финансиране. Например, анимацията "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев и Георги Господинов, финансирана от Канадския филмов център, която стигна до номинация за "Оскар". Другият дискриминационен текст, който се променя, е свързан с това, къде да се изхарчи отпуснатата субсидия. Сега законът предвижда не по-малко от 75 на сто от отпуснатата субсидия да бъде похарчена в България, като се дава право на Националния съвет за кино всяка година да определя и по-висок процент за разходване. Това поставя авторите пред невъзможността да снимат извън страната. Сега се въвежда горен праг. Не става ясно доколко ще бъдат изпълнени европейските правила, според които държавите-членки могат да изискат от проектите минимално равнище на производствена дейност на своя територия като условие за получаване на държавна помощ, но това равнище не може да надвишава 50% от целия бюджет на продукцията. Абсурдното определение "труден филм"   Абсурдно звучи поправката в закона, с която се въвежда легално определение за "труден филм". Това е филм, чиято единствена версия е на български език, се казва в правителственото прессъобщение, без да става ясно какво се крие зад това. От мотивите към законопроекта се разбира, че новата дефиниция "труден филм" заменя досегашната "нискобюджетен" филм, която е значително по-ясна. "Нискобюджетен" филм е филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на европейски филм за предходната година по данни на Европейската аудио-визуална обсерватория. "Въвеждането на легално определение за труден филм е от особена важност, тъй като възприетите в ЕС политики, отреждат ключово значение именно на този вид творби, при определяне на параметрите и лимитите за финансово подпомагане на производството, промоцията и разпространението на игрални, документални и анимационни филми на територия на ЕС", се казва в мотивите към законопроекта.   С промените в закона се предлагат и мерки за намаляване на административната тежест. Отпада изискването за включване в публичния регистър на филмовите продуценти, разпространителите на филми и на лицата, осъществяващи показ на филми на територията на България, предоставянето на актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър. Цялата тази информация ще се събира по служебен път, е посочено в правителственото съобщение. Промените са козметични   Предложените промени в закона са козметични и няма да доведат до решаването на основното ни искане – повече пари за кино и различен размер на субсидия за различните жанрове кино, коментира пред Mediapool кинорежисьорът Камен Калев.

Прочети цялата публикация