Извънсъдебни преговори със Сакскобургготски за царските дворци

Министерството на регионалното развитие ще преговаря шест месеца за постигане на извънсъдебно споразумение със Симеон Сакскобургготски за двореца "Врана" и "Царска Бистрица". Внезапният обрат по тези дела, които държавата води повече от пет години, идва след като бившият премиер Сакскобургготски загуби чифлика "Кричим", хижата "Саръгьол" и къщата в Ситняково. Делата за тях приключиха на всички инстанции в полза на държавата. Исканията за спиране на делата за двореца "Врана" и за "Царска Бистрица" са внесени в съда месеци преди първото европредседателство на България, което започва в началото на 2018 г. От регионалното министерство поясниха, че в случай, че не постигнат споразумение, производството по двете дела може да бъде възобновено отново. Към настоящия момент с оглед на ранната фаза не са ясни основните параметри, около които ще се преговаря. Държавата заведе дела за връщане на царските имоти по времето на първото правителство на Бойко Борисов. Исковете бяха внесени чрез регионалното министерство, управлявано тогава от Росен Плевнелиев. Той защитаваше тезата, че тези имоти принадлежат на България. Към момента съдиите все още не са се произнесли по молбите за спиране на двете дела.  Причината е, че по тях освен Сакскобургготски има още шестима ответници. Един от тях е починал и сега се издирват наследниците му. Наследниците на царската фамилия получиха дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ и ДПС. Премиер по това време беше Симеон Сакскобурготски. Бившият областен управител на София Олимпи Кътев деактува имотите от държавни. Дворецът "Врана" бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски с мотива, че изпълнява решение на Конституционния съд за връщането на царските имоти. Сакскобурготски запази за себе си само двореца, а парка дари на Столична община. През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега и заради него бившият премиер води дело срещу България в Страсбург. През 2008 г. започна делото за имението "Кричим". То приключи в полза на държавата през 2012 г. Върховните съдии решиха, че интендантството на цивилната листа на царя, на чието име са нотариалните актове на повечето имоти, е държавен орган, а не гражданска структура на монарха за управление на неговото имущество. Върховният съд взе това решение без да назначи правна, историческа и каквато и да е експертиза на интендантството. След това решение на Върховния касационен съд всички по-долни съдебни инстанции започнаха каскадно да решават делата на същото основание в полза на държавата, независимо от представяните допълнителни доказателства по всеки конкретен спор. През 2011 г. държавата заведе делото за собствеността на "Врана", както и за именията "Ситняково", "Саръгьол", "Бистрица" и за горите в Рила. По делото за "Саръгьол" държавата също спечели съдебната битка, но съдът нареди да плати на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок общо 13 260 лв., преди да влезе във владение на имота. На толкова бяха изчислени разноските за ремонти и монтиране на слънчеви колектори, направени от двамата, докато притежаваха имота. Подобен е и изходът на делото за "Ситняково". Върховният касационен съд призна правото на Сакскобургготски и сестра му да задържат имението, докато не получат от държавата по 19 329 лв. заради направените разноски за поддържането им. Пред първата съдебна инстанция виси и искът за 16 500 дка гори в Рила. Чака се окончателно решение и по делото за 1414 дка земи край София. Няма яснота дали и за тях държавата ще поиска спиране.

Прочети цялата публикация