Mediapool.bg | 23.11.2017 12:16:52 | 209

Износът за Русия буксува не заради санкциите, а заради "особения" пазар


Българският износ на практика почти не е загубил от наложените от ЕС икономически санкции срещу Руската федерация, сочи разпространен в четвъртък анализ на Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара. По негови изчисления "сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро“. Илиев смята, че вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар. "Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. В най-добрите за българския износ години износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5.2 млн. евро“, посочва Илиев. По думите му ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен. Според анализа на БСК, в който са цитирани данни на Международния търговски център – Женева, спадът в българския износ за Русия през последните 3-4 години се дължи на проблеми на руската икономика, а не e ефект от санкциите. В същото време по последни данни на Националния статистически институт, които са към септември 2017 г., на годишна база експортът към Федерацията бележи рекорден ръст от 103% - от 556 млн. лв. към септември 2016 г. на 1.1 млн. лв. през септември 2017 г. "2017 г. бележи значителен ръст на износа, но от ниска начална точка и дължащ се основно на износ на тръби за пренос на газ, стартирал през май“, коментира Илиев. Погледнато в по-дълъг хоризонт, износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ, става ясно още от анализа на БСК. "Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то през 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите години - 2012 г. и 2013 г. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа срещу 39-то място през 2001 г.“, пише в анализа. Веселин Илиев посочва още, че съществено се променя продуктовата структура на българския експорт за федерацията. "Като цяло, има тенденция към увеличаване износа на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност, но има и изключения“, твърди анализаторът. България изнася за Русия предимно фармацевтични продукти и машини, които през 2016 г. имат дял в ескпорта за страната съответно 28.8% и 23.4%. На трето място е електротехниката с дял от 6.3%. България е на 17-то място сред доставчиците на фармацевтични продукти в Русия, след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място сред доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия. Съществен проблем е сериозният спад на дела на консервирани плодове и зеленчуци и на напитки за Русия. Те вече са далеч от водещите позиции в листата ни, пише в анализа на БСК. "И докато износът на консерви варира през годините 20-30% (особено в резултат от руското ембарго, но не е надхвърлял 7.6 млн. евро и в най-добрите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти. Статистиката на ниво отделни стоки показва още по-големи вариации – има не малко "традиционни“ стоки, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за повдигане на товари), и обратно – не малко новопоявили се (фуражи, тръби за пренос на газ, хладилници)“, посочва Веселин Илиев. Според анализа на БСК българските фирми не могат да реализират потенциала си на руския пазар по няколко причини, основните от които са свързани с особеностите на руското управление и икономика. "Условията за достъп до пазара и за работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият. Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други“, смятат в камарата. "Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен със свирепата конкуренция, те трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България“, посочва БСК. Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории, смятат от бизнес организацията. От анализа става ясно още, че българските дипломати и търговски аташета също имат значителен принос за проблемите на българския бизнес в търговските отношения с Русия.  "Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с "увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти“, се твърди в анализа на БСК. Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика, смята още БСК.

Прочети цялата публикация