Борисов: Ако заговорим с Македония за езика, може да дойдат и танкове

"Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще. Какво по-важно има от това да се разбираме и да се върви напред по пътя? Нека учените говорят на тая тема. Хилядолетна история имаме, винаги може да се намери нещо, за което да се скараме", коментира премиерът Бойко Борисов в четвъртък след общото българо-македонско правителствено заседание в македонския град Струмица.    Той подкрепи за пореден път евроатлантическата перспектива на Западните Балкани коментира, че "сега е моментът да се използва българското председателство, а след това австрийското, румънското, хърватското, за да може близо две години темата не само да се държи на вниманието на всички в Европа, но и реално да се придвижи".    Попитан за мнението му за македонския език Борисов коментира: "Направим ли такъв разговор кой език какъв е, Каракачанов е много подготвен по тази тема – вместо да подпишат договор за сътрудничеството с армиите, с госпожата (македонският министър на отбраната Радмила Шекеринска– бел. ред.) може да дойдат с по един танк”.   "На Балканите трябва да се пазим от думи като нова епоха и исторически. Трябва повече скромност. Трябва да забравим и за Велика Албания, Велика Сърбия, Велика Гърция... Колкото сме по-малко велики, толкова по-бързо ще направим, така че нашите доходи да достигнат тези в Западна Европа", каза Борисов.   "Нашата политика не е насочена срещу трети страни, а точно обратното – всички на Балканите да получим по-равно. Затова еднакво важно за нас е нашите приятели от Македония, Албания, Черна гора и Сърбия по-бързо да се присъединят към ЕС, да няма черни петна в региона", посочи той.   Общата история остава критичен момент    България постави в центъра на европейското си председателство Западните Балкани, но още в началото на следващата година е много вероятно на преден план отново да излезе спорът с Македония около общата ни история и език.    В петък външните министри на двете държави Екатерина Захариева и Никола Димитров се срещнаха в рамките на общото правителствено заседание в Струмица и поеха ангажимент договорът за добросъседство, който бе подписан през лятото, до края на годината да влезе в сила. За целта той трябва да бъде ратифициран от националните парламенти.    В България не се очаква да има проблеми, но в Македония близката до Русия опозиционна партия на бившия премиер Никола Груевски ВМРО – ДПМНЕ разгърна мощна кампания срещу документа и обяви, че ще гласува против него в парламента.   В договора е предвидено до три месеца след влизането му в сила двете държави да формират съвместна експертна комисия, която да реши спорните въпроси около историята и образованието. Именно това се очертава и като най-значимият тест пред договора. В него не е предвидено кои историци и по какви критерии да влязат в комисията, която трябва "обективно и основано на автентични исторически извори" да тълкува историческите събития.   Скопие и София ще мислят общи позитивни послания   В петък първите дипломати подписаха и платформа за активизиране на сътрудничеството между двете министерства. Целта е да се създадат работещи механизми за изпълнение и преглед на договора и да се синхронизират позитивни послания, които да работят за преодоляване на негативните обществени нагласи.   От българското външно министерство съобщиха, че то ще финансира шест проекта на стойност 380 000 евро в подкрепа на Македония. Първият от тях е вече факт - доставка на автомобил на хора със специални потребности.   Другите проекти са свързани с интеграцията на деца аутисти и саниране на най-голямото училище в Скопие.   Двамата министри обсъдиха финансирането на коридор номер 8 и другите проекти за свързаност в региона.

Прочети цялата публикация